Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
„Колко плесника — казваше той — съм изял и от двете страни. Но това никога не ме е измъчвало толкова, колкото фактът, че вземам подкупи. За един такъв подкуп няма да забравя, докато съм жив. Той гол и тя гола. В хотела, и не се заключили, идиотите! Не се побрали на дивана, защото и двамата бяха дебели, и затова взели да се въргалят по килима като котета. А пък килимът беше целият протрит, прашен и по него се търкаляха фасове. Когато влязох, и двамата се изправиха, той застана насреща ми, като използува ръката си вместо смокинов лист. А тя се обърна гърбом към мене, по кожата ѝ се беше отпечатал цял мотив от килима, а пък точно на гръбнака ѝ се беше лепнал един цигарен фас.
«Извинете — казвам, — господин Земек, аз съм частният детектив Щендлер от бюрото на Ходоунски и по молба на вашата госпожа съпруга съм натоварен да ви заваря на местопрестъплението. Тази дума тук, с която поддържате незаконни връзки, е госпожа Гротова.»
Никога през живота си не съм виждал толкова спокоен гражданин.
«Позволете — каза той, сякаш това се разбираше от само себе си — да се облека. Виновна за всичко това е само моята съпруга, която със своята неоснователна ревност ме тласна към тази непозволена връзка, да, съпругата ми, която, подтиквана от неоснователни съмнения, обижда съпруга си с разни подмятания и долно недоверие. При положение обаче, че позорът вече не може да се укрие…
Къде са долните ми гащи?» — попита спокойно той, като прекъсна обясненията си. «На леглото.»
И докато намъкваше долните си гащи, той продължи да ми обяснява:
«Ако позорът вече не може да се укрива по-нататък, тогава не остава нищо друго, освен да се каже: „Развод.“ Но с това петното на позора няма да се прикрие. Изобщо разводът е нещо твърде сериозно — продължи той, като се обличаше, — най-добре е съпругата да се въоръжи с търпение и да не дава повод за публични скандали. Впрочем постъпете както искате, аз ще ви оставя насаме с милостивата госпожа.»
Госпожа Гротова през това време се беше сгушила в леглото, господин Земек ми подаде ръка и си излезе.“
Аз не помня вече — продължи Швейк — с подробности разказа на Щендлер, какво е говорил той след излизането на господин Земек, защото той се забавлявал твърде интелигентно с легналата госпожа; казал ѝ, че съпружеският живот не е установен, за да доведе всекиго от нас чисто и просто до щастие, и че е дълг на всекиго от нас в съпружеския живот да обуздава долните си страсти и да пречиства и одухотворява телесната си природа.
„През същото време — разправяше господин Щендлер — аз започнах неусетно да се разсъбличам и накрая, тъкмо когато бях съвсем гол и бях побеснял като жребец през брачния период, тъкмо в тоя момент в стаята влезе моят добър познат Стах, също частен детектив, който работеше при конкуренцията, в бюрото на господин Щерн (към тях пък се обърнал за помощ господин Грот, който подозирал жена си, че има някакво познанство), и ни повече, ни по-малко каза следното:
«Аха, господин Щендлер, хванат на местопрестъплението с госпожа Гротова, поздравявам ви!»
Затвори тихичко вратата и си излезе.
«Сега вече всичко ми е все едно — каза госпожа Гротова, — няма нужда да бързате с обличането, до мене има достатъчно място.»
«Именно за мястото ми става дума, милостива госпожо — казах аз и не знам какво още ѝ наговорих, помня само, че споменах нещо за възпитанието на децата, които страдат при семейни недоразумения.»“
След това той ни каза с каква бързина се облякъл и как драснал навън, как решил незабавно да съобщи за случилото си на шефа си, господин Ходоунски. По пътя обаче той се отбил на едно място да вземе газ и докато пристигне, работата му била вече съвсем спукана. През това време господин Щерн вече успял да изпрати Стах при господин Ходоунски, за да му нанесе удар, като го попита що за служители държи той в частното си детективско бюро. Ходоунски пък не могъл да измисли нищо по-умно, ами изпратил да повикат съпругата на господин Щендлер, та тя сама да се разправи с него — що за безобразие: изпратят някъде мъжа ѝ по служба, а пък конкуренцията го сгащва там на местопрестъплението.
„Оттогава — повтаряше господин Щендлер, когато се отвореше дума за това — главата ми стана още по шилеста.“
— Значи, ще играем на пет-десет, нали?
Започнаха да играят.