Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
— Знаеш какво трябва да направиш — каза тя с монотонен глас. — Знаеш пътя.
Убиецът дръпна ръце от лицето си и разкри трескавите си очи. Воден от онова, което тя му бе втълпила, подобно на покорен роб той сграбчи дръжката на кинжала й и го измъкна от плътта си. Насочи върха му към себе си и го стисна с две ръце, а раменете му се напрегнаха в готовност да забият острието.
Хекс го накара да застине, за да има възможност да коленичи до него. Озоваха се лице в лице, тя го погледна в очите и просъска:
— Никой не ми отнема онова, което е мое. Сега бъди добро момче и се намушкай.
Черната му кръв опръска кожените й панталони, когато лесърът се прониза в корема и прекара острието напреко, оформяйки по този начин сериозна дупка. И после, макар да въртеше ужасено очи, измъкна ножа под мисловната й команда и й го подаде с дръжката към нея.
— Пак заповядай — промърмори тя. После го наръга в сърцето и след миг той беше изчезнал.
Завъртя се на токовете си и те проскърцаха на мокрия под. Джон я гледаше, а погледът му не беше много по-различен от този на убития лесър. Взираше се в нея, без да мига, оглеждайки я от глава до пети.
Хекс обърса кинжала в панталоните си.
— Как си?
Джон вдигна палец, за да й покаже, че е добре, а тя осъзна, че къщата е притихнала и се озърна. Всички бяха на крака. Куин тъкмо беше приключил с последния лесър и се запъти да види как е Джон. Рейдж дотича от кухнята с Вишъс по петите си.
— Кой е ранен? — Рейдж спря до Джон и огледа дупката в кожения му панталон. — Няколко сантиметра по-нагоре и малко по-вляво, и щеше да те превърне в сопрано певец, приятелю.
Ви се приближи и помогна на Джон да се изправи.
— Да, но тогава щяхте да можете да сформирате група за плетене. Или пък можеше да го научиш да плете чорапи на една кука. Направо да ти потекат сълзите от умиление…
— Ако правилно си спомням, не аз съм този с фиксидеята по отношение на вълната…
От дневната се разнесоха силни хрипове, а Вишъс изруга и се втурна към Бъч, който едва не се строполи в коридора.
О, по дяволите! Може би Хекс трябваше да си вземе обратно думите, че „всички бяха на крака“. Бившето ченге изглеждаше така, сякаш страдаше едновременно от хранително отравяне, малария и свински грип. Тя се обърна към Куин и Рейдж.
— Нужна ни е кола. Двамата с Джон трябва да бъдат транспортирани до имението…
— Аз ще се погрижа за моето момче — заяви сърдито Вишъс и помогна на Бъч да се придвижи до дивана в дневната.
— Аз ще отида за джипа си — намеси се Куин.
В мига, в който се обърна, Джон удари силно с юмрук по стената, за да привлече вниманието им, и изписа:
— В състояние съм да се бия…
— Трябва да те види лекар — отговори Хекс, а ръцете на Джон се задвижиха с такава скорост, че й беше трудно да следи думите му, но беше повече от ясно, че не е склонен да седне на резервната скамейка заради парче олово в крака му.
Спорът им беше прекъснат от искряща светлина, която я накара да се извърне и да хвърли поглед през рамо. Видяното обясняваше толкова много, при това не само за битката, в която всички бяха взели участие току-що. На овехтелия диван Ви бе обгърнал Бъч с ръцете си, а главите им бяха притиснати една до друга. Двамата бяха застанали толкова близо един до друг, че помежду им нямаше и милиметър разстояние. И по време на тази прегръдка цялото тяло на Вишъс излъчваше светлина, а Бъч очевидно черпеше сили от него и се лекуваше.
Тази проява на загриженост и състрадание от страна на Вишъс я накараха да го мрази по-малко… Особено след като обърна лице към нея и я погледна. За пръв път видя лицето му без ледената му маска, а отчаянието в очите му доказваше, че не е пълен гадняр. Напротив, очевидно беше съпричастен към болката, изпитвана от Бъч, който се жертваше за расата им. Истината беше, че тази болка го изяждаше отвътре.
О, и Вишъс… както изглежда, беше обсебен от Бъч. Което обясняваше защо й беше така бесен. Ревнуваше, задето тя беше получила частица от онова, което той самият желаеше, и колкото и да беше трезвомислещ, не можеше да й го прости.
Случи се само веднъж, помисли си тя и насочи мисълта си към него. И никога не се повтори.
След миг Ви кимна, сякаш оценил жеста й, и тя му отвърна със съответния респект. После насочи вниманието си към мъжете пред себе си. Рейдж беше поел топката от нея и се беше захванал да убеждава Джон, че няма да може да се бие.