Нишката на покварата

Представителките на Аления орден се чувстваха въодушевени от победата — те си отправяха безмълвни погледи една на друга, поздравявайки се взаимно за победата. Никоя от тях не се беше изправяла срещу Чаросплетник преди — никоя, с изключение на Кайлин. Вече бяха изцапани с кръв. Краткият миг, в който бяха овладели телата на Вещерите и натрошиха костите им като съчки, всъщност представляваше продължителна и изнурителна битка в царството на златистите нишки. Това, което изглеждаше като секунда за Флен и Лусия, бе цяла вечност за тях. Въпреки че имаха голямо числено превъзходство над враговете си, задачата им изобщо не беше лесна, но за щастие се разминаха без наранявания, а трите обезобразени трупа в краката им бяха неоспоримо доказателство за способностите им, че могат да се изправят смело срещу тези същества и да победят.

Лусия се заслушала в дрезгавите и обезпокоени мисли на гарваните — те бяха изпратени надалеч, за да не издадат присъствието й, както и да не разубедят Чаросплетниците, втурнали се след стръвта. В момента птиците бяха полудели от страх какво би могло да се случи с момичето. Кайлин я бе накарала да ги отпрати надалеч — нещо, което девойката рядко правеше. След като Лусия ги увери, че всичко е наред, разтревожените им мисли заглъхнаха начаса — досущ като кипяща вода, свалена от огъня.

— Всички се справихте чудесно — каза Кайлин, повишавайки глас, за да покаже, че думите й се отнасяха и за Сестрите. — Ала това не беше истинското ви изпитание. Попречихме им да предупредят събратята си; това означава, че все още разполагаме с елемента на изненадата, макар и за кратко. Да не го пропиляваме на вятъра. Истинската битка едва сега започва!