Сборник "Хрониките на Амбър"

Но освен това споменаваха, че камъкът може да бъде използван и за други цели, че контролирането на метеорологичните явления е едва ли не случайна — макар и зрелищна — демонстрация на цял комплекс принципи, заложени и в Лабиринта, Фигурите и физическата същност на самия Амбър, да не говорим за Сенките. За съжаление, детайлите липсваха. И все пак, колкото повече претърсвах паметта си, толкова повече потвърждения за това намирах. Татко съвсем рядко изваждаше камъка; и макар да казваше, че той служи за промяна на времето, то невинаги бе ставало особено различно, когато носеше медальона. Освен това често го взимаше със себе си по време на своите малки пътувания. Затова бях готов да повярвам, че в него се съдържаше нещо повече. Ерик сигурно бе разсъждавал по същия начин, но и той не бе успял да открие другите му свойства. Просто се бе възползвал от предимствата на очевидната му сила, когато ние с Блийс атакувахме Амбър; както го бе използвал и миналата седмица, при нападението на съществата от черния път. И в двата случая камъкът му бе свършил добра работа, макар че не успя да му спаси живота. Така че най-добре и аз да овладея силите му. При това, реших, още сега. Всяко допълнително преимущество беше от значение. А не беше зле и да видят, че го нося. Особено сега.

Прибрах записките обратно в сейфа, а медальона пъхнах в джоба си. После излязох и тръгнах надолу по стълбите. Минавах през залите на двореца и отново, както винаги, се чувствах, като че ли никога не съм ги напускал. Тук беше моят дом, тук бе всичко, което исках. Сега аз бях защитникът на Амбър. Дори не носех короната, но проблемите му бяха станали мои. Каква ирония. Върнал се бях да предявя претенциите си към престола, да го отнема с бой от Ерик, да се покрия със слава и да властвам. А сега, изведнъж, всичко се разпадаше. Не ми бе отнело много време да осъзная, че Ерик бе постъпил непочтено. Ако действително той се бе разправил с татко, значи нямаше никакво право над короната. Ако ли не, излизаше че е действал прибързано. И в двата случая коронацията бе послужила само, за да раздуха и без това неимоверното му самочувствие. Колкото до мен, аз исках короната и знаех, че мога да я взема. Но това щеше да бъде не по-малко безотговорно, при струпаните ми в Амбър войски, предстоящите подозрения за убийството на Кейн, разкриването на първите признаци за замисления фантастичен заговор и неотпадналата вероятност татко да е още жив. Няколко пъти ми се бе струвало, че за кратко съм се свързал с него — и в единия от тези случаи, преди години, той ме бе одобрил за престолонаследник. Но в момента бяха пуснати в ход толкова лъжи и коварства, че вече не знаех на какво да вярвам. Той не бе абдикирал. Знаех, че съм преживял сериозно нараняване на главата и добре осъзнавах собствените си копнежи. Съзнанието е особено нещо. Напоследък не се доверявах на моето. Възможно ли бе всичко да е плод на въображението ми? Много работи се бяха случили през последните години. Предполагам, че цената да бъдеш амбърит, включва и недоверие към самия себе си. Питах се какво ли би казал Фройд. Макар и да не бе успял да излекува амнезията ми, той бе направил няколко страшно добри предположения за характера на баща ми и нашите взаимоотношения, въпреки че тогава не бях съзнавал това. Искаше ми се да можех отново да се срещна с него.