Сборник "Хрониките на Амбър"

Стигаше ми толкова. Вече не мислех само за обикновено убежище. Исках да се сдобия с колода Фигури и да кажа на още някой от семейството за тези юнаци. Ако те бяха творение на Ерик, другите трябваше да знаят за тях. Ако не бяха, беше редно и Ерик да бъде уведомен. Щом те можеха така да се движат сред Сенките, значи сигурно и други умееха същото. Каквото и да представляваха, един ден щяха да са заплаха за самия Амбър. Ами да предположим — само да предположим, — че никой в Амбър не беше замесен? Ами ако татко и Бранд бяха жертви на абсолютно неподозиран враг? Тогава излизаше, че някъде се заражда нещо огромно и опасно, а аз бях налетял право на него. Това идеално обясняваше настойчивото им преследване. Сигурно ужасно им се искаше да ме хванат. Въображението ми се развихри. Възможно бе дори да ме насочват към някакъв капан. Никъде не беше казано, че онези, които бях видял, са единствените наоколо.

Обуздах емоциите си. С тези неща трябва да се справяш едно по едно, като им дойде реда, рекох си аз. Това е всичко. Отдели чувствата от предположенията или поне се опитай да го направиш. Това е Сянката на сестра ни Флора. Тя живее в другия край на континента, в едно градче наречено Уестчестър. Добери се до някой телефон, намери нужната информация и й се обади. Кажи й, че случаят е спешен и я помоли за убежище. Тя не би могла да ти откаже, колкото и да те мрази. После хвани първия самолет и отлети веднага за там. По пътя си развивай теории, ако искаш, но сега запази хладнокръвие.

И така, обадих се от летището и попаднах на теб, Коруин. Ти беше величината, която разби на пух и прах всичките ми дотогавашни уравнения — твоята внезапна поява в този момент, на това място, при тези обстоятелства. Веднага приех предложението ти да ме защитиш, не само защото имах нужда от помощ. Вероятно щях да успея да се справя с онези шестимата и сам. Но въпросът вече не опираше в това. Аз помислих, че те са твои хора. Реших, че през цялото време си се спотайвал и си чакал удобния момент да се намесиш. Сега си се почувствал готов. Това обясняваше всичко. Ти беше отстранил Бранд и се канеше да използваш своите минаващи през Сенките зомбита, за да се върнеш и да хванеш Ерик по долни гащи. Исках да бъда на твоя страна, защото мразех Ерик и знаех, че ти винаги изграждаш плановете си внимателно и обикновено получаваш онова, което искаш. Споменах, че ме преследват същества, излезли от Сенките, за да видя как ще реагираш. Фактът, че ти не реагира, всъщност не доказваше нищо. Реших, че или си предпазлив, или просто не знаеш къде съм бил. Мина ми през ума и възможността да се напъхвам право в капана, който си ми заложил, но вече и без това се намирах в опасност, а и не смятах, че съм толкова важен за равновесието на силите, та да искаш да се отървеш от мен. Особено, ако ти предложех подкрепата си, което искрено желаех да направя. Така че, взех самолет. И проклет да съм, ако онези шестимата не се появиха веднага след мен на борда. „Дали той ми праща ескорт? — запитах се аз. — По-добре да не почвам отново с предположенията.“ Щом се приземихме, отново се отскубнах от тях и се отправих към жилището на Флора. После действах все едно не ми бе хрумвала никоя от предишните догадки, като изчаквах да видя ти какво ще предприемеш. Когато ми помогна да се отърва от онези мъже, се почувствах истински озадачен. Дали действително нищо не знаеше или бе решил да пожертваш няколко души, за да не заподозра аз нещо? Добре, реших тогава, прави се, че нищо не подозираш, остани на негова страна и виж какво си е наумил. Аз бях идеалният зрител за онова представление, което ти изнесе, за да прикриеш състоянието на паметта си. Когато научих истината, вече беше твърде късно. Ние бяхме на път за Ребма и цялата тази история нямаше да означава нищо за теб. По-късно, след коронацията, не сметнах за нужно да я разказвам и на Ерик. Тогава бях негов затворник и той определено не предизвикваше в мен най-топли чувства. Дори ми се струваше, че някой ден тази информация може да има известна стойност — например, да помогне за освобождаването ми, — ако заплахата станеше материална. Колкото до Бранд, съмнявах се, че някой би ми повярвал; а дори и да го направеше, аз бях единственият, който знаеше как да стигне до онази сянка. Мислиш ли, че Ерик щеше да приеме това като основание, за да ме освободи? Той по-скоро щеше да се изсмее и да ми каже да съчиня някоя по-убедителна история. Оттогава не съм чувал нищо повече за Бранд. Изглежда, че и никой от другите няма вести от него. По всяка вероятност той вече е мъртъв… предполагам.