Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Загледах се в дъното на чашата си. Дуоркин още можеше да е жив. Той ми бе осигурил средство за бягство от тъмниците на Амбър — преди колко време беше това? На никого не бях казал за него и нямах намерение да го правя и в бъдеще. От една страна Дуоркин беше напълно луд — заради което очевидно татко го бе затворил. От друга страна бе демонстрирал неразбираеми за мен умения, което ме бе убедило, че може да бъде много опасен. И все пак, той показа благосклонно отношение към мен, след съвсем малко ласкателства и припомняне. Ако все още беше наоколо, допусках, че с известно търпение бих могъл да се оправям с него. Така че пазех цялата история заключена единствено в моето съзнание, като възможно тайно оръжие. Не виждах никакъв повод да променям решението си на този етап.
— Бранд действително много се въртеше около него — признах накрая аз, като разбрах накъде бие Рандъм. — Той се интересуваше от подобни неща.
— Точно така — откликна Рандъм. — И явно знае повече от всички ни, щом успя да ми изпрати онова съобщение, без да разполага с Фигури.
— Смяташ, че е сключил сделка с външни сили, открил им е пътя, а после, когато вече не им е трябвал, те са се избавили от него?
— Не е задължително. Въпреки, че не изключвам и тази възможност. Според мен е станало по-скоро така — като не отричам, че съм пристрастен, защото го харесвам: смятам, че е научил достатъчно, за да разбира кога някой друг върши нещо, в което са замесени Фигурите, Лабиринта или онзи участък от Сенките, намиращ се в непосредствена близост до Амбър. И тогава е допуснал грешка. Може би е подценил злосторника и открито се е изправил срещу него, вместо да се обърне към татко или към Дуоркин. Какво се е случило? Виновникът се е оказал по-силен и го е затворил в онази кула. Като или е бил достатъчно загрижен за него, за да не иска да го убие, или не му се е налагало, или е имал наум да го използва по някакъв начин по-късно.
— И тази версия звучи правдоподобно — съгласих се аз и ми се прииска да добавя: „При това идеално пасва с твоята история“, докато отново се взирах в лицето му на покерджия, но една мисъл ме спря. Когато бях с Блийс, преди нападението ни над Амбър, разглеждайки Фигурите се бях свързал за миг с Бранд. Той беше измъчен и в плен, а след това връзката бе прекъснала. Историята на Рандъм действително отговаряше на истината, поне дотам. Затова казах само: — Ако той е в състояние да посочи виновника, трябва да го върнем и да му дадем възможност да го направи.
— Надявах се да кажеш това — отговори Рандъм. — Никак не обичам да оставям подобни неща несвършени.
Отидох да взема бутилката и напълних отново бокалите. Отпих. Запалих си нова цигара.
— Преди да се заемем с това, обаче — рекох, — трябва да реша кой е най-добрият начин да съобщя за смъртта на Кейн. Къде е Флора, между другото?
— Мисля, че слезе в града. Сутринта беше тук. Мога да я намеря, ако искаш. Сигурен съм.
— Направи го тогава. Тя е единственият друг човек, за когото знам, че е виждал онези хора, когато нахлуха в дома й в Уестчестър. Може да ни потрябва, за да потвърди що за мерзавци са те. А освен това искам да я питам и някои други неща.
Рандъм си допи чашата и стана.
— Добре. Отивам. Къде да я доведа?
— В моя апартамент. Ако ме няма там, почакайте ме.
Той кимна.
Изправих се и го придружих до коридора.
— Имаш ли ключ за тази стая? — попитах.
— Виси на една кукичка вътре.
— Най-добре го вземи и заключи. Не бихме искали някой да попадне на това преждевременно.
Рандъм ме послуша и ми подаде ключа. Повървях с него до първото стълбище и го изгледах как се отдалечава. После се запътих към своя апартамент.
Извадих от сейфа си Рубина на справедливостта, медальонът, който бе давал възможност на татко и Ерик да контролират времето в околността на Амбър. Преди да умре, Ерик ми бе казал каква е процедурата, за да го настроя така, че да мога и аз да го използвам. Досега не бях намерил време да го направя, а не разполагах с нужното време и в момента. Но докато разговарях с Рандъм бях решил, че ще трябва да отделя време за това. Бях открил записките на Дуоркин под един камък близо до камината на Ерик. При последния ни разговор, той ми бе съобщил и за тях. Искаше ми се да знам, обаче, къде Ерик бе намерил записките първоначално, защото не бяха пълни. Измъкнах ги от дълбините на сейфа и отново ги прегледах. Те потвърждаваха обясненията на Ерик за начина, по който да бъде извършена настройката.