Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Но… ако успеехме да защитим укреплението със заклинания, да разположим отряд от елфически воини… През отворените порти се забелязваха просторни земи — полета, ливади, гори, езеро… А отвъд тях… внушителна, солидна крепост от тъмнокафяв камък.
Неста имаше право. Това място приличаше на затвор. Господарят му се беше приготвил да преживее бурята вътре, царувайки в личния си дворец. Но наистина имаше място. Достатъчно място за много хора.
А някогашната претендентка за господарка на този затвор… Вирнала гордо глава, Илейн заяви на стражите, на десетината стрели, насочени към крехката й шия:
— Кажете на Грейсън, че годеницата му идва при него. Кажете му… кажете му, че Илейн Арчерън търси убежище.
Глава 52
Оставиха ни да чакаме пред портите, а един страж яхна коня си и препусна по дългия, прашен път към самата крепост. Втора защитна стена обгръщаше масивната сграда. С елфическото си зрение видяхме как и нейните порти се отварят, а след тях и още едни.
— Как изобщо сте се срещнали — попитах шепнешком Илейн, докато чакахме под сянката на великанските дъбове пред главната порта, — щом го държат заключен тук?
Тя не откъсваше поглед от далечната цитадела.
— На един бал. Организиран от баща му.
— Ходила съм и на по-забавни погребения — измърмори Неста.
Илейн я стрелна косо.
— Този дом от години се нуждае от женска ръка.
Никоя от нас не спомена, че едва ли точно тя щеше да му я осигури.
Азриел стоеше на няколко крачки от нас и сякаш се сливаше със сенките на исполинските дъбове. Мор и Рис обаче следяха всичко. Следяха всички стражи, чийто страх… соленият му, потен мирис стържеше по сетивата ми.
Но мъжете не помръдваха от местата си, насочили стрелите си с ясенови върхове към нас.
Минутите се заточиха. Накрая над най-далечните порти на крепостта се развя жълт флаг. Приготвихме се да прекрачим прага.
Един от стражите пред нас изръмжа:
— Той ще излезе да ви види.
* * *
Нямаше да ни допуснат в крепостта. За да не се натъкнем на отбранителните им съоръжения, ресурсите им.
Поканиха ни само в стражевата кула.
Но колкото и да се мъчехме да прикрием различното в нас… кучетата, вързани за вътрешните стени, заръмжаха. Толкова злобно, че стражите се принудиха да ги изведат.
Централното помещение на стражевата кула беше задушно и тясно — и отесня още повече, когато ние влязохме. И въпреки че предложих на Илейн да седне до закования прозорец, тя остана права начело на групата ни. Пред затворената желязна врата.
Знаех, че Рис подслушва разговорите на стражите отвън и пипалата от силата му само чакат да усетят дори най-малката промяна в интонацията им. Съмнявах се да е възможно камъкът и желязото на едно укрепление да се опрат на когото и да било от нас, камо ли, ако сме заедно… но… Фактът, че ни бяха затворили тук, някак ме притесняваше. Правеше тялото ми неспокойно, обливайки го в студена пот. Прекалено тясно беше, въздухът не ми достигаше…
Всичко е наред — успокои ме Рис. — Тези стени не могат да те удържат.
Кимнах, макар и да не беше проговорил на глас, мъчейки се да потуша чувството, че каменните стени и таванът ме притискат от всички страни.
Неста ме наблюдаваше внимателно. Затова й признах:
— Понякога… ми е трудно да стоя в тесни пространства.
Тя задържа погледа си върху мен. Сетне прошепна, нищо че всички около нас я чуваха.
— Вече не мога да влизам във вани. Налага ми се да използвам кофи.
Не знаех — не бях предполагала дори, че къпането, потапянето във вода…
Не се престраших да докосна ръката й, но казах:
— Като се приберем, ще ти пригодим нещо друго.
Можех да се закълна, че в очите й проблесна благодарност, че вероятно щеше да каже нещо, ако не се бяха появили конете.
— Двайсетина стражи — прошепна Азриел на Рис. След това надникна към Илейн. — И лорд Грейсън заедно с баща си, лорд Нолан.
Илейн притихна като кошута, когато по чакъла отвън захрущяха стъпки. Хванах погледа на Неста, прочетох разбирането в него и кимнах.
Опиташе ли някой да нарани Илейн… нямаше да ме е грижа какво бях обещала на сестра си. Щях да позволя на Неста да го разкъса на парчета. Тя наистина държеше пръстите си свити, сякаш от върховете им бяха изникнали невидими хищнически нокти.
Ала вратата се отвори със замах и…
Задъханият млад мъж изглеждаше толкова… човешки.
Красавец с кестенява коса и сини очи, но… човек. Беше висок и под леката му броня си личеше едрото му телосложение — същински идеал за простосмъртен рицар, който би грабнал някоя хубава девойка на коня си, отпрашвайки към залеза.