Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Прикрих усмивката си.
— Да изпием по нещо топло — предложих на сестрите си и махнах на Мор да дойде с нас.
Запътихме се към най-голямата шатра в лагера, от чийто връх се вееше черно знаме, на което бяха извезани планина и три сребърни звезди. И воините, и всяка от елфите, трудещи се покрай огньовете, ни проследиха мълчаливо с погледи. Неста отвърна на всички им с презрително високомерие. Илейн беше забила очи в сухата, скалиста земя.
Шатрата беше обзаведена семпло, но луксозно: дебели килими застилаха ниската дървена платформа, изолираща шатрата от влажната земя; метални фенери с елфическа светлина мъждукаха покрай разпръснатите из помещението столове и канапета, покрити с плътни кожи. Масивно писалище с няколко стола заемаше едната половина от централното помещение. А зад завеса в дъното… вероятно ни чакаше леглото.
Мор се метна на най-близкото канапе.
— Добре дошли в илириански военен лагер, дами! Моля, сдържайте удивлението си!
Неста закрачи към писалището и разгърнатите върху него карти.
— Каква е разликата — попита, без да поглежда никоя от нас — между елфа и вещица?
— Вещиците трупат сила, надхвърляща вродения им запас — отговори с неочаквано сериозен тон Мор. — С помощта на заклинания и архаични талисмани овладяват повече магия, отколкото им е отредил Котелът. И я използват за каквото решат: добро или лошо.
Илейн изучаваше мълчаливо шатрата, кипвайки глава назад. Тежката й кестенявозлатиста коса се люшна зад гърба й и елфическата светлина затанцува сред копринените й кичури. Беше вдигнала само половината от нея, за да може останалата да скрива островърхите й уши, ако заклинанията случайно не сработеха в имението на Грейсън. Тези на Тамлин не бяха повлияли на Неста — нищо чудно Грейсън и баща му също да се окажеха неподатливи на подобни магии.
Илейн седна на стола до Мор и роклята й — розова като зората и по-изящна от онези, които обикновено носеше — се смачка под нея.
— Много ли… много ли от тези войници ще загинат?
Аз настръхнах, но Неста отвърна:
— Да.
Почти прочетох неизречените й думи: „Твоят другар може да загине и преди тях“.
— Когато си готова, Илейн, дай знак и ще те омагьосам — каза Мор.
— Ще боли ли? — попита Илейн.
— Не те боля, когато Тамлин омагьоса спомените ти — отбеляза Неста, подпирайки се на писалището.
Мор все пак й отговори:
— Не. Може само да гъделичка. Просто се дръж като човек.
— Аз и сега се държа така.
Илейн закърши тънките си пръсти.
— Да — обадих се аз, — но… опитай да не говориш за… виденията си. Поне докато сме там. — След което побързах да добавя: — Освен ако не е нещо, което не можеш да…
— Мога — увери ме тя, изправяйки кльощавите си рамене. — Ще се справя.
Мор се усмихна сдържано.
— Вдишай дълбоко.
Илейн й се подчини. Едва мигнах, и вече бе готово.
За секунда бяха изчезнали бледото сияние на безсмъртната й жизнеспособност, поизострените черти на лицето й, елфическите уши, свръхестествената грациозност. Образът й някак се посмекчи. Стана по-прозаичен — доколкото красота като тази на Илейн можеше да е прозаична. Дори косата й сякаш загуби блясъка си; златистото се превърна в месингово, кестенявото в сивкаво.
Илейн огледа ръцете си, завъртя ги.
— Чак сега осъзнавам… колко обикновено съм изглеждала.
— Пак си красива — увери я топло Мор.
Илейн й се поусмихна.
— Май войната обезсмисля подобни неща.
Мор се умълча за кратко.
— Вероятно. И все пак не й позволявай да ти ги отнема.
* * *
Усещах дланта на Илейн потна и студена до моята, докато Рис ни ответряваше към човешките земи, оставил Азриел и Неста на Мор. И макар лицето й да изглеждаше спокойно, когато се озовахме под жаркото слънце на същинското лято в простосмъртния свят, тя стискаше ръката ми така, както желязната халка стискаше пръста й.
Горещината сякаш тегнеше над имението пред нас. И в двете посоки не виждах друг вход, освен през каменната стражева кула.
А колосалната стена се издигаше пред нас, непоклатима като гигантски звяр, толкова висока, че трябваше да извия врат назад, за да зърна шиповете по върха й.
Стражите при масивните железни порти…
Рис пъхна ръце в джобовете си, вече обгърнал всички ни с щит. Мор и Азриел заеха отбранителни постове от двете ни страни.
Дванайсет стражи пред тази порта. Всичките въоръжени, със скрити под солидни шлемове лица независимо от жегата. Телата им, чак до ботушите, също бяха скрити под броня от тежки метални пластини.
Всеки от нас можеше да ги прати на оня свят без дори да замахне с ръка. А стената, която пазеха, портите, пред които стояха на пост… Едва ли и те биха издържали дълго.