Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Глава 54
Юриан не ми беше враг.
Умът ми не го побираше. Въпреки че и двамата с Рис надникнахме в неговия.
Аз не се задържах дълго.
Болката, чувството за вина, яростта, всичко, което бе видял и изтърпял…
Но Юриан казваше истината. Буквално разголи душата си пред нас.
Знаеше къде точно ще ни нападнат. Къде и кога, както и с колко голяма армия.
Азриел изчезна без дори да надзърне към когото и да било от нас. Отиде да предупреди Касиан и да мобилизира легиона.
Юриан заразказава на Мор:
— Не убиха шестата кралица. Васа. Тя от самото начало се досети какво мога да сторя. Поне така си мислеше. Предупреди ги. Каза им, че ако се преродя, не ги чака нищо хубаво и трябва да съберат армиите си, да атакуват заплахата, преди да се е разраснала. Ала Васа е твърде безразсъдна, твърде млада. Не изигра ролята си толкова предвидливо, колкото златната кралица Деметра. Не съзря копнежа в очите им, когато им споделих за силите на Котела. Не разбра, че в мига, в който започнах да плета мрежата от лъжи на Хиберн… ги превърнах в нейни врагове. Те не посмяха да я убият, защото наследницата на трона й е още по-самонадеяна. Затова намериха един древен магьосник отвъд стената, който обича да държи в плен млади жени. Той я прокле и я отвлече… Целият свят вярва, че през последните месеци Васа боледува.
— Знаем — отвърна Мор и никой от нас не дръзна да надникне към Илейн. — Научихме.
И въпреки че истината се разплиташе пред нас… никой не му призна, че Люсиен е тръгнал да я търси.
Но Илейн като че ли си спомни. Спомни си кой бе хукнал по следите на изчезналата кралица. И каза на Грейсън с каменно, горестно лице:
— Не исках да те мамя.
Баща му отговори вместо него:
— Трудно ми е да повярвам.
Грейсън преглътна.
— И какво? Смяташе, че можеш просто да се върнеш тук, да заживееш с мен в лъжа?
— Не. Да. Не знам… не знам какво исках…
— И си обвързана с някакъв… елф. Син на Велик господар.
По-скоро наследник на друг Велик господар, дощя ми се да го поправя.
— Казва се Люсиен.
Май за пръв път чувах името му от нейната уста.
— Не ме интересува как се казва. — Първите остри думи на Грейсън. — Ти си му другарка. Знаеш ли изобщо какво значи това?
— Не значи нищо — отвърна Илейн с пресекващ глас. — Не значи нищо. Не ме е грижа кой го е решил и защо…
— Принадлежиш на него.
— Аз не принадлежа на никого. Но сърцето ми принадлежи на теб.
Лицето на Грейсън се обтегна.
— Не го искам.
Болката в очите й беше толкова дълбока, че вероятно щеше да постъпи по-милостиво с нея, ако просто я беше ударил. Като видях как провисва лицето й…
Пристъпих по-близо до нея и я избутах зад себе си.
— Ето какво ще се случи. Ще приемете всички хора, които успеят да стигнат дотук. А ние ще защитим стените ви със заклинания.
— Не са ни нужни — процеди Нолан.
— Да ви демонстрирам ли — подех аз — колко грешите? Или ще ми повярвате, като казвам, че мога да превърна ето тази стена в купчина отломки само с една мисъл? Да не говорим за приятелите ми. Нека ви уверя, лорд Нолан, че определено са ви необходими и заклинанията, и помощта ни. Които ви предлагаме в замяна на убежище за всички хора в беда.
— Не желая тази измет в дома си.
— Ще допускате само богатите и влиятелните през портите си, така ли? — вдигна въпросително вежда Рис. — Не знам дали аристократите ще склонят да обработват земите ви, да ловят риба в езерото ви и да колят прасетата ви.
— Разполагаме с предостатъчно слуги.
Отново се случваше. Поредната свада с тесногръди, изпълнени с омраза сноби…
Юриан обаче каза на лордовете:
— Бих се рамо до рамо с вашия предшественик. И той би се срамувал от вас, ако заключите портите си за беззащитни хора. Направите ли го, все едно плюете на гроба му. Ползвам се с доверие пред Хиберн. Една дума от мен, и легионът му ще ви дойде на гости.
— Заплашваш да доведеш пред стените ни точно онзи враг, от когото уж искаш да ни защитиш?
Юриан сви рамене.
— Със същия успех бих могъл да убедя Хиберн да не ви закача. Има ми пълно доверие. Ако пуснете хората… ще сторя всичко по силите си да задържа армиите му настрана.
Той погледна Рис така, сякаш го предизвикваше да се усъмни в обещанието му.
Всички все още бяхме твърде смаяни, за да си придадем равнодушен вид.
Нолан обаче отвърна:
— Не твърдя, че имам голяма войска. Само немалък отряд войници. Ако казваш истината… — Той надникна към Грейсън. — Ще ги приемем. Всички, които стигнат до стените ни.