Двор от крила и разруха

Защото вече знаят, че съм тренирал с тях, че съм един от тях. Но трябва да си припомнят, че съм и техен Велик господар. И нямам намерение да им отпускам юздите.

Сякаш плъзна обвити в коприна нокти по съзнанието ми.

После се зае да раздава строги, студени указания за предстоящата офанзива на юг. Гласът на Великия господар — гласът на воин, който се бе сражавал в предишната война и нямаше намерение да губи тази. Касиан често се включваше със свои заповеди и разяснения.

А Азриел — Азриел просто ги наблюдаваше отвисоко. Преди няколко месеца бе отказал да дойде в лагера. Не му харесваше да се връща тук. Ненавиждаше тези хора, корените си.

Другите лагерни главатари често надничаха към сенкопоеца с ужас, гняв и отвращение. Той им отвръщаше само с гибелния си поглед.

Разговорът продължи дълго, а накрая Девлон надзърна отвъд Рис — към нас.

Намръщи се на Мор. Намръщи се и на мен, но малко по-сдържано… за негов късмет. Сетне забеляза Неста.

— Какво е това? — попита Девлон.

Неста просто продължи да се взира в него, стиснала ръбовете на сивата си пелерина върху гърдите си. Един от другите главатари направи някакъв знак за прогонване на злото.

— Това — отвърна със страховито тих глас Касиан — не ви влиза в работата.

— Вещица ли е?

Отворих уста, но Неста отговори с равен тон:

— Да.

И пред очите ми деветте възрастни, калени илириански военачалници потрепнаха уплашено.

— Да, понякога се държи така — обясни Касиан, — но иначе е Върховна елфа.

— Върховна е колкото ние сме Върховни — оспори Девлон.

Спусна се твърде тягостно мълчание. Дори Рис като че ли не знаеше какво да каже. При първата ни среща Девлон възропта, че двете с Амрен сме били „други“, като че усещаше подобни неща.

— Дръж я настрана от жените и децата ни — процеди той.

Стиснах свободната ръка на Неста в безмълвно предупреждение да си мълчи.

Мор изсумтя и илирианците се напрегнаха. После пристъпи от крак на крак, разкривайки Илейн зад себе си. Малката ми сестра просто мигаше опулено, оглеждайки лагера. Армията.

Като я съзря, Девлон изпръхтя. Илейн се загърна по-плътно в синята си пелерина, извръщайки очи от гигантските, мускулести воини и оживения военен лагер, ширнал се към хоризонта… Приличаше ми на роза в кално поле. Гъмжащо от препускащи коне.

— Не се бой от тях — каза й Неста изпод сключените си вежди.

Ако Илейн беше нежен цвят на фона на военния лагер, то Неста… тя беше прясно изкован меч, готов да пролее първа кръв.

Води ги в шатрата ни — каза ми безмълвно Рис. — Девлон сигурно ще изпадне в истерия, ако погледа още малко Неста.

Щедро бих платила да го видя.

Аз също.