Патриотични игри

— Ето ни у дома — пое си дъх Райън. Спря колата, излезе и заобиколи до вратата на Сали. Видя, че малкото момиченце не си беше играло със закопчалката. Той я откопча, взе детето на ръце и го извади от колата. Тя обви с ръце врата му и за миг животът за Райън отново стана прекрасен. Понесе Сали към предната врата, като я притискаше с ръце към гърдите си.

— Добре дошли — Скип вече беше отворил вратата.

— Къде ми е изненадата? — попита Сали.

— Изненада ли? — Тайлър беше озадачен. — Не зная за никаква изненада.

— Тате! — Баща й получи един обвинителен поглед.

— Хайде, влизайте — каза Тайлър.

Мисис Хакет също беше там. Приготвила беше обяд за всички. Самотна майка на двама синове, тя работеше, за да ги издържа. Райън остави дъщеря си на пода и тя отиде в кухнята. Скип Тайлър и баща й гледаха как скованите й крака преодоляват разстоянието.

— Господи, не е ли удивително колко бързо оздравяват децата! — отбеляза Тайлър.

— Какво? — изненадано запита Джек.

— Веднъж, когато играех футбол, си счупих крак. Проклет да бъда, ако се възстанових така бързо. Хайде. — Тайлър подкани Джек с глава да излязат. Най-напред погледна мечката в колата. — Чух, че е голям мечок. Трябва да е играл в отбора на Чикаго76!

След това отидоха в горичката на север от къщата на Райън. Тук намериха изненадата, завързана за едно дърво. Джек освободи верижката и го вдигна във въздуха.

— Благодаря ти, че го докара.

— Нищо работа. Радвам се да я видя у дома й, приятелю.

Двамата мъже се върнаха в къщата. Джек погледна иззад ъгъла и видя, че Сали унищожава един сандвич с фъстъчено масло.

— Сали… — каза той. Жена му вече го гледаше с отворена уста. Главата на дъщеря му се завъртя, когато той слагаше кученцето на пода.

Беше черен лабрадор, тъкмо отбит от майка си. Кученцето се нуждаеше само от един поглед, за да разбере на кого принадлежи. Затича странично по пода и диво размаха опашка. Сали седна на пода и сграбчи кучето. След миг то облизваше лицето й.

— Тя е твърде малка за куче — каза Кати.

— Добре, можеш да го върнеш още този следобед — тихо каза Джек. Получи гневен поглед. Дъщеря му изпищя, когато кучето започна да дъвче тока на едната й обувка. — Не е достатъчно голяма за пони, но смятам, че това нещо е точно каквото й трябва.

— Ти си го обучавай!

— Това ще бъде лесно. От добро потекло е. Баща му е Виктор Юго Блек, шампионът на Чесапийк, представяш ли си? Лабрадорите имат меки уста и обичат децата — продължи Джек. — Вече съм го записал на курс за обучение.

— Курс за какво? — Сега Кати наистина беше объркана.

— Породата се казва Лабрадорско куче донасяч — обясни Джек.

— Колко голямо става?

— О, може би тридесет килограма.

— То ще е по-голямо от нея!

— Да. Те обичат и да плуват. Той може да се грижи за нея и в басейна.

— Ние нямаме басейн.

— Започват го след три седмици — отново се усмихна Джек. — Доктор Шенк каза, че плуването е добра терапия за такъв вид нараняване.