Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Ала на мен ми доставяше по-голямо удоволствие да се разхождам по свещената алея в града на мъртвите, отколкото по шумните улици на Цере. Там въздухът ухаеше на мента, дива мащерка и лаврови храсти. Пазачът, който беше доста учен мъж, ми разказваше, че кръглата форма на могилите е много древна, още от времената, когато обикновените домове на етруските са имали формата на куполи. Ето защо и храмът на Веста в Рим например има такава форма. Когато разказваше, той нито веднъж не употреби думата цар, а винаги говореше за лукумони. Помолих го да ми обясни какво всъщност означава думата „лукумон“.
— Много е трудно да бъде обяснено значението на тази дума на чужденец — каза той. — Лукумонът е това, което е.
Не разбрах какво иска да каже, а като видя това, той само поклати глава и се опита да ми обясни тъй, че да мога да проумея поне малко значението на тази дума:
— Лукумонът е свещен цар.
Аз вдигнах вежди в недоумение. Той посочи към някои от по-големите могили и каза, че те са гробници на лукумони. След това ми показа една могила с прясна пръст и каза:
— А това тук не е гробница на лукумон, а просто на владетел.
Настойчивостта ми започна да го ядосва. Не му достигаха думи да изрази неща, които според него бяха съвсем явни и не се нуждаеха от никакво обяснение.
— Лукумонът не е само владетел. Той е владетел, избран от боговете — каза сърдито той. — Той бива откриван. Бива узнаван. Той е най-главният жрец, най-важният съдия, най-върховният законодател. Обикновеният владетел може да бъде свален от власт, но това не може да се случи с никой лукумон, тъй като лукумонът е самата власт.
— Но как го откриват, как го познават? — питах аз още по-настойчиво. — Нима синът на лукумон не е също лукумон? — протегнах сребърна монета към пазача, за да го накарам да продължи да ми разказва.
Но той така и не можа да ми обясни как точно хората намират лукумона и как го отличават сред тълпите.
— Синът на лукумон по-често съвсем не е лукумон, но разбира се, може и да бъде. В много по-стари времена лукумоните са се раждали през всяко поколение, но нещата са се влошили доста оттогава и на света се раждат все по-рядко и по-рядко лукумони. — Той посочи към една гробница, близо до която се бяхме спрели. Пред нея се възвишаваше бяла колона, чийто връх бе увенчан със странна старинна фигура.
— А ето това тук е гробница на царица — усмихна се пазачът и разказа, че Цере е един от малкото етруски градове, които са били управлявани от жени. По време на царуването на тази жена градът разцъфтял и хората забогатели, поради което нейното време все още се наричало „златният век“.
Пазачът заяви, че царицата властвала цели шестдесет години, но аз подозирах, че той преувеличава, тъй като често му се е случвало да общува с гръцки пътешественици и е възприел от тях този навик.
— Нима е възможно жена да управлява като мъж? — попитах изумено.
— Тя беше лукумон — отвърна пазачът.
— Жена може ли да бъде лукумон?
— Разбира се, че може, макар да не се случва много често. Понякога точно това е желанието на безсмъртните. Стават такива работи в Цере — отвърна той нетърпеливо.
Често идвах точно до това разклонение на алеята и разглеждах величествените гробници наоколо, между които се отличаваше с бялата си колона могилата на царицата. Чувствах как мястото излъчва някаква тайнствена сила.
До стените на мъртвия град обикновено седяха грънчари и продаваха прости глинени урни за бедните. Те бяха необходимост, тъй като етруските не погребваха мъртвите си, както това правеха римляните, а изгаряха телата им и събираха праха им в погребални урни. Прахът на богатите често почиваше в бронзови или сребърни, изящно изработени съдове, но бедняците се задоволяваха с прости глинени урни. Капакът им обикновено е във вид на човешка глава или образ на божество.
Веднъж, както разглеждах разсеяно стоката на грънчарите, дойде един беден селянин заедно с жена си. От разговора им разбрах, че търсят подходяща урна за покойната си дъщеря. Когато забелязаха една урна във вид петел, те се зарадваха, мъжът извади медна монета и двамата я купиха без никакво пазарене.
Изумен попитах грънчаря:
— Защо тези селяни не се пазариха?