Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Невероятно колко бързо беше свикнал с лукса, след като повече от десетилетие се бе проверявал за бълхи, преди да си легне в плевниците или евтините кръчми.
— Само аз ли си мисля, че херцогът се нуждае от шамар? — попита Кендъл. — Само ни огледа задниците, без да каже и едно как сте?
— Райнбек и братята му са такива — рече Роджър. — И честно казано, останалите анжиерски благородници не са по-добра стока. Жените ги интересуват само като слугини или любовници. Ще се представят официално едва довечера, на вечеря, под строгия поглед на майка си.
— Очаквам с интерес да се срещна с тази загадъчна херцогиня майка — каза Аманвах.
Роджър сви рамене.
— Ще установиш, че е също толкова скучна и повърхностна като синовете си. Никой от тях не е имал някакви реални отговорности. Джансън е човекът, който движи нещата тук.
Аманвах го погледна.
— Глупости. Този мъж е марионетка.
— Така е — отвърна Роджър. — Когато херцогът и принцовете са наоколо, лицето му става абсолютно безцветно, но това е същото като маската на жонгльорите. Мъжът, който се крие под него, е смел и безскрупулен.
Аманвах кимна.
— Но въпреки това не той раздава заповедите.
— Заровете ли ти го казаха? — попита Роджър.
— Не — отвърна Аманвах. — Прочетох го в очите му.
— Искам да стоиш близо до Лийша, докато ме няма — каза Роджър.
Аманвах наведе леко главата си настрани.
— Заради нашата безопасност или заради нейната?
— И за двете — отвърна той. — Не нужно тези хора да ни стават врагове, но не са ни и приятели.
— Така — рече Арейн, — ако сме разговаряли достатъчно за обърканите ти чувства, време е да преминем към по-належащите въпроси.
Причина за свитите устни на Лийша не беше лимонът в чая ѝ.
— Искате да знаете дали херцогът е безплоден.
— И двете знаем, че е — отвърна Арейн. — Не те накарах да дойдеш чак дотук заради това. Искам да знам дали можеш да го оправиш.
— Ще се съгласи ли да бъде прегледан? — попита Лийша.
Херцогинята майка също сви устни.
— По този въпрос срещам… трудности.
— Без това мога само да гадая — каза Лийша. — Бих могла да сваря малко билки за мъжественост…
— Мислиш ли, че не съм опитвала? — сопна ѝ се Арейн. — Джеси е опитвала всяко втвърдяващо и оплодяващо нещо, което расте под слънцето.
— Може да предложа нещо, което вашата… плевичарка все още не е опитала.
Тонът на Лийша не издаде язвителността ѝ, но херцогинята въпреки това я долови.
— Бруна сигурно не е спирала да мърмори за вредите от събирането на плевели — каза Арейн, — но на грижите ѝ са били поверявани поне стотина деца и доколкото си спомням, тя никога не се е свеняла да подправя храните им, без да им казва.
— Винаги, за да помогне — възрази Лийша. — Никога, за да нарани.
— Охо! — възкликна Арейн. — Значи, е помагала, когато е хвърляла заслепяващ прах в лицето на някого? Или когато ги е налагала с бастуна си?
— Винаги за тяхно добро — рече Лийша. — Никого не е отравяла.
— Може би. — Арейн се усмихна над ръба на чашата си. — Но ти си го правила, нали? На всички шаруми от кервана ти през това лято, както чух.
Лийша почувства как лицето ѝ изстива. Как беше научила херцогинята за това?
— Беше грешка. Която няма да повторя.
— Подобни обещания те правят или глупачка, или лъжкиня — рече Арейн. — Времето ще покаже. Ти имаш сила и ще дойде денят, в който или трябва да я използваш, или ще бъдеш унищожена.
Тя остави чашата си и взе бродерията. Чевръстите ѝ пръсти не разкриваха напредналата ѝ възраст.
— Но господарката Джеса също се е обучавала при Бруна, а освен това има на разположение и кралската библиотека. Обзалагам се, че е забравила за билките повече, отколкото ти знаеш за тях. Щом казва, че е опитала всичко, значи, е така.
— Тогава за какво съм ви аз? — попита Лийша.
— Защото имаш инструменти, които тя няма — отвърна Арейн. — Джеса познава билките, но ѝ липсват умения с ножа.
— Ами ако Райнбек се нуждае от разрез между краката, за да потече семето му? — попита Лийша. — Как ще го уредим, щом той дори няма да ми позволи да го прегледам?
— Ако се стигне дотам — рече Арейн, — ще сложим тъпчиплевел и небесниче в пивото му и ще го държим в безсъзнание, докато работата не стане. Ще му кажем, че се е напил като глупак по време на лова, и ще го резнем между краката. Но сега има и трета възможност. — Арейн не вдигаше очите си от бродерията. — Магията.