Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Аманвах пренебрегна младата херцогиня и погледна в очите възрастната жена. Между тях премина нещо и Аманвах се поклони по-ниско и по-продължително от всякога.
— За мен е чест да се запозная с прочутата херцогиня майка.
Мелни, която технически беше по-висшестояща от свекървата си, може и да се беше обидила, но като че ли не го взе навътре. Арейн нямаше реална власт в Анжие, но докато съпругите на Райнбек идваха и си отиваха, майка му беше постоянна и скучните благороднички в двореца се съобразяваха с нея.
— Надявам се, че сте успели да си отдъхнете след дългото пътуване? — попита Мелни, след като всички бяха представени. — Стаите удовлетворяват ли ви?
Аманвах кимна, изненадвайки Роджър. Тя никога не беше доволна от стаите, но очевидно това беше нещо, което се решаваше чрез прислугата.
— Разбира се.
— Надявам се, че принцесата от Севера успя да се държи прилично? — попита Арейн.
— Бях приятно изненадана, че езикът ми се говори в двореца — каза Аманвах на красиянски.
Бузите на Мелни порозовяха и Роджър осъзна, че тя няма представа какво бе казала току-що Аманвах. Съпругата му също го разбра и се поклони.
— Моите извинения, херцогиньо. Принцесата от Мливари остави у мен впечатлението, че всички с кралска кръв включват красиянски в обучението си.
Изчервяването на Мелни се плъзна навсякъде, обагряйки щедрата ѝ бледа гръд. Очите ѝ потърсиха Лорейн и антуража ѝ и се спряха върху нея със зле прикрито безпокойство.
— Да, ами…
Арейн се прокашля.
— Бароне! — извика тя, зървайки Гаред. — Елате, нека ви огледам.
И скоро тя го караше да се върти така, сякаш представя най-новата мода в двореца, и гигантът се изчерви също толкова силно, колкото и младата херцогиня.
Арейн тихичко подсвирна.
— Изобщо няма да е трудно. Момичетата ще се редят на опашка, за да танцуват с вас, докато бащите им ми шепнат в ухото.
— Аз, ъм, оценявам го, Ваша Светлост — каза Гаред. — Надявам се да не стъпя на нечии пръсти. Не знам никакви танци за такива големи стаи.
Той махна с ръка към високите сводести тавани.
— Чакайте да видите балната зала — изкиска се Арейн. — Колкото до танците, ще намерим нещо, което да ви е познато. Не мога да позволя да изглеждаше зле на собствения ви ергенски бал.
Роджър се поклони.
— Ако Ваша Светлост желае, за моя квартет ще бъде чест да поеме музиката. Несъмнено ще успеем да измислим нещо, което да накара барона да се чувства по-удобно.
Той плесна Гаред по гърба и едрият мъж се поотпусна.
— Чудесна идея! — възкликна Арейн. — Всеки ерген в града ще ви завиди, бароне. За нула време ще ви намерим невеста.
Гаред изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне.
— Мислех си… — започна Мелни.
Всички погледи се обърнаха към нея и я накараха да се свие.
— Да, скъпа? — каза Арейн.
— Ами това — изписка Мелни, поглеждайки към Аманвах, — аз си мислех, че музиката и танците са против…
— Евджахския закон? — попита Аманвах. — В моята страна, да. Но аз сега съм от племето на Хралупата — тя се изкиска — и съм дживах на жонгльор. Това изисква известна… промяна във възгледите. — Красиянката се усмихна. — Баронът на Хралупата на дърваря е велик кай’шарум, а семето му се пилее по земята. Колкото по-скоро си намери дживах ка, която да му дари синове, толкова по-добре. За мен е чест да участвам във вашия северняшки ритуал по ухажването. Редом до съпруга ми ще мога да го наблюдавам, без да е неприлично.
Арейн забеляза Джейсън Златния тон — който полагаше всички усилия да стои колкото се може по-надалеч — и го привика с кривия си пръст.
— Отърва се от ергенския бал, Джейсън — каза херцогинята майка, когато вестителят се приближи до нея. — Роджър и съпругите му ще се заемат с музиката.
— Но, Ваша Светлост — избъбри Джейсън, — аз определено съм по-компетентен…
Арейн се засмя.
— По-компетентен от Полухват, магьосника с цигулката от Хралупата? Бъди благодарен, че ще ти отнеме само тази работа.
Очите на Джейсън се разшириха, но той знаеше, че е най-добре да не спори. Арейн може и да беше глупав стар прилеп, но станеше ли дума за кралски балове, властта ѝ беше абсолютна.
— Мисля, че е време да заемем местата си — каза Арейн. — Ела, Мелни, помогни на старата жена. — Херцогинята подхвана свекърва си под ръка и Арейн се облегна на нея, отправяйки се към масата им.
Останалите ги последваха към местата си, но Роджър не се сдържа и завъртя ножа в раната.
— Погледни го от към хубавата страна — каза той на Джейсън, — поне в гилдията вече ще спрат да те наричат Второгласния. — Жонгльорът се усмихна. — Втора цигулка звучи много по-добре.