Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— С него сме просто приятели — отвърна Лийша, но дори на нея думите ѝ прозвучаха като оправдание.
Арейн сбърчи вежди.
— После се появява и историята с пустинния демон. Жонгльорите те вкараха и в неговата постеля.
— В двореца на Ахман Джардир имаше само един жонгльор — каза Лийша — и той не разказва такива истории.
Арейн се усмихна.
— Имам други източници във форт Райзън.
Лийша зачака, но херцогинята не разкри допълнителни подробности.
— Кого вкарвам в леглото ми и нося в корема ми си е лично моя работа, която не ви интересува. Не е наследник на вашия трон, така че ме изключете от плановете си и намерете по-добра партия за сина си.
— Толкова лесно ли се отказваш? — попита Арейн. — Разочароваш ме.
— Има ли смисъл да се боря? — попита уморено Лийша.
— Да не мислиш, че това е първото копеле, което усложнява кралските бракове? — изцъка Арейн. — Една плевичарка би трябвало да знае по-добре как се решават подобни проблеми.
— Как се решават?
Лийша беше напълно объркана.
Кракът на херцогинята спря да потропва.
— Двамата с Тамос обявявате появата на детето и веднага се жените. Когато тръгне да излиза, ти го раждаш на тайно място и твоите билкарки обявяват, че се е родило мъртво.
Ръцете на Лийша започнаха да треперят, чашката и чинийката задрънчаха. Тя ги остави на масата и отвърна на студения поглед на херцогинята.
— Да не би да заплашвате детето ми, Ваша Светлост?
Арейн завъртя очи.
— Казах ти да не изоставаш в танца, но ти продължаваш да объркваш стъпките. Имам четирима синове и знам отлично, че не бива да заставам между майката и детето ѝ. Това е все едно да обявя война на Хралупата.
— Която едва ли ще спечелите — отбеляза Лийша.
Този път Арейн я изгледа гневно.
— Не бъди толкова сигурна, скъпа. Познавам всичките пионки, с които можеш да играеш, но ти не си виждала всички мои.
Тя махна с ръка, сякаш искаше да разнесе неприятния мирис във въздуха.
— Но това не е необходимо. Съвсем лесно може да се увие един самун хляб в пелените и да се погребе, а после да се намери място, където да се скрие детето. Няколко дни по-късно обявяваш, че за да облекчиш мъката си, си решила да приемеш едно сираче, което ще запълни празнотата в сърцето ти. Създателят знае, че красиянците са осеяли с копелета цялото пространство от тук до пустинята. Направи се, че оглеждаш няколко, преди да избереш, и никой няма да ти създава проблеми. След това двамата със сина ми ще си родите законен наследник. — Тя повдигна чашата към устните си. — За предпочитане повече от един.
Лийша замислено поглади корема си.
— Значи, никога няма да мога да призная, че детето си е мое?
— Боя се, че изпусна тази възможност — каза Арейн. — Ще си създадеш врагове на север и на юг и собствените ти хора ще се усъмнят в здравия ти разум.
— Може би трябва да си изберат по-мъдър водач — каза Лийша. — Може би синът ви има нужда от по-мъдра съпруга.
— Покажи ми я и получава работата — отвърна Арейн. — Дотогава изборът ми пада върху теб.
Тя вдигна ръка и почука с пръст по лакираната дървена корона, обсипана със скъпоценни камъни, която носеше на главата си.
— Обикновените хора си мислят, че е лесно да носиш короната. Но лидерите трябва да правят жертви. Най-вече жените. — Арейн въздъхна. — Тамос поне те обича. Това е повече, отколкото аз съм имала някога. След като дядо му си купи трона, местните владетели се намираха на ръба на преврат. Юкор беше струпал войници в Речен мост, готов да смаже изтощения победител и да се провъзгласи за крал. Бракът ми със сина на Райнбек беше единственото, което сплоти града.
— Не съм знаела — каза Лийша.
Херцогинята майка никога не ѝ беше говорила толкова открито и тя се страхуваше да каже нещо друго, за да не развали магията.
— Тогава ми се струваше, че идва краят на света — продължи Арейн. — Райнбек Първи не се задържа дълго на трона, а синът му нито беше заинтересуван, нито бе способен да управлява. Посещаваше двореца само колкото да ми прави деца и прекарваше останалото време в онзи проклет ловен форт, като преследваше глигани и блудници. Юздите на града оставаха в мен, бременна и самотна. Дали плачех и оплаквах съдбата си? Да. Но ме чакаше работа. — Арейн посочи Лийша. — И предпочитам да се предам на нощта, вместо да позволя на Юкор да превземе града, на чието изграждане посветих живота си.
— Значи, това е Северният дворец — каза Аманвах. — Не е твърде впечатляващ.
Най-странното бе, че Роджър беше напълно съгласен с нея. Дворцовата крепост на Райнбек някога му бе изглеждала като най-великата сграда на света, но след като беше видял как живеят красиянските владетели в Дара на Еверам, изведнъж установи, че килимът може да е по-мек, завесите по-плътни, таваните по-високи.