Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— И дай да се откажем от това „светлост“ — каза Арейн. — Префърцунените титли вършат работа пред тълпата, но са доста изморителни при личните разговори. Обръщай се към мен с „майко“.
Уонда се усмихна.
— Добре, майко.
— Двете с Лийша трябва да обсъдим някои неща насаме, скъпа — каза Арейн. — Изчакай ни отвън и се погрижи да не ни безпокоят.
— Да, майко — каза Уонда и се изнесе бързо като елен пред ловец.
Може и да се беше заклела да служи на Лийша, но не се бавеше в изпълнението на заповедите на херцогинята.
Лийша почувства как я жегна нещо като ревност. Беше положила всички усилия да обезкуражи момичето, когато то бе решило да стане нейна телохранителка, но когато видя с каква готовност изпълнява Уонда заповедите на Арейн, Лийша осъзна колко е започнала да зависи от нея.
Двете с херцогинята седнаха. Нямаше никаква прислуга, но сребърният сервиз за чай беше сервиран на масата заедно с подбрана селекция от хапки. Бруна може и да не беше научила достатъчно Лийша на политика, но беше изключително стриктна в чаения етикет. По-млада и с по-нисък ранг, Лийша поднесе чая, като наля първо чашата на херцогинята. Едва след това напълни своята и взе една по-малка чинийка.
— На колко е детето?
Когато херцогинята заговори, Лийша тъкмо отхапваше от един мъничък сандвич и едва не се задави.
— Моля? — закашля се тя.
Арейн я изгледа така, сякаш всеки момент щеше да изгуби търпение.
— Нещата ще вървят по-лесно, ако не се държиш с мен като с идиотка, момиче.
Лийша грабна една салфетка, в която да се изкашля и после да избърше устата си.
— Може би на четири месеца.
Не беше лъжа, но не беше и съвсем точно. Достатъчно време, за да бъде от Тамос, или не. Очакваше темата да бъде повдигната, но отново беше изненадана от безцеремонността на херцогинята майка.
Арейн почука с лакирания си пръст по деликатната порцеланова чашка.
— Правилни ли са предположенията ми, че не е сродено с мен?
Лийша само гледаше, но Арейн кимна, сякаш беше получила отговор.
— Не се изненадвай толкова, момиче. Имам свои очи в дворовете на всичките ми синове, а не можеш да очакваш, че нещо такова ще бъде запазено в тайна. Както бяхте неразделни, двамата с Тамос се отчуждихте веднага щом се разчу за твоето състояние. Не е нужно присъствието на мисловен демон, за да се досети човек какво става. — Арейн поклати глава. — Поредната попарена надежда за трона. Глупавият ми син Микаел е единственият, който е създал нещо като наследник, но никой от идиотските му чеда няма да успее да се задържи на трона достатъчно дълго, че да успее да затопли седалката.
Кракът ѝ започна да потропва по пода — Лийша го оприличи на опашката на котка, готвеща се всеки момент да скочи. Билкарката се огледа, но двете все още бяха съвсем сами. Рязкото, нервно движение на обутия в мек чехъл крак на една възрастна жена не би трябвало да я плаши, но той като че ли беше предвестник на насилие.
Арейн отпи от чая си.
— В момента, в който се върна в Хралупата, наредих на Тамос да започне да те ухажва. Най-младият ми син има вроден талант, когато стане дума за жени, но дори аз не очаквах, че ще му легнеш още първата нощ. — Тя изгледа Лийша. — Но очевидно не се е оказал достатъчно бърз.
Лийша гледаше като омагьосана потропващия крак, затова със закъснение осъзна значението на думите ѝ и вдигна глава.
— Наредили сте му?
— Разбира се — отвърна Арейн. — Тамос си има достойнства, но прекарва повече време в тренировки, отколкото в библиотеката. Трябва му графиня с мозък в главата, а и ухажването му ще го легитимира в очите на хралупарите.
Тя многозначително постави чашата си върху масата и Лийша побърза да я напълни. Арейн отпи една глътка и се намръщи.
— Недей да се скъпиш на меда, скъпа. Доста поживях и съм си го заслужила.
Тя взе една фина сребърна лъжичка и си сипа щедро количество мед в чашата.
— Далеч по-горчиво е да науча, че всичко, което двамата с Тамос имахме, е ставало по заповед на майка му.
Погледът на Лийша се замъгли и тя започна да мига учестено, за да прогони напиращите сълзи.
— Не бъди такава глупачка — каза Арейн. — Аз те посочих, да, но съм посочвала на момчето ми много други добри партии. Нямаше да се хване с теб, ако ти не го интересуваше. — Тя посочи Лийша с лъжичката. — А ти, дете, едва ли си имала нужда от мен да ти разтварям краката. Още от момента, в който те видях, разбрах, че се нуждаеш от съпруг. Имаш слабост към властните мъже, което ще те вкара в неприятности… освен ако вече не те е вкарало.
— И какво трябва да означава това? — попита Лийша.
— На кого е детето? — попита Арейн. — На някой от набедените Избавители? Не е тайна, че харесваш Арлен Бейлс. Бил е виждан да идва и да си тръгва от къщата ти по всяко време на денонощието.