Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— А кога ще станете крал? Кога ще ви коронясат? — изкрещява някой, а аз заставам зад гърба на Джеймс, усмихвам се и се провиквам:
— Скоро! Възможно най-скоро! Веднага щом лордовете стигнат до съгласие! — и в отговор се надигат ликуващи възгласи.
Олбъни е във Франция, а в негово отсъствие аз ръководя съвета. Призовавам всички лордове, един по един, да се закълнат във вярност на своя малък крал, и всички го правят, с изключение на двама, които изпращам в затвора. Вече не се колебая, не мисля, че може да променят решението си, че мога да ги убедя. Научила съм се да бъда непреклонна. Няма да поемам рискове. Хенри Стюарт, който сега служи като лейтенант в гвардията на сина ми, ми се усмихва.
— Връхлитате като сокол скитник — казва той. — Внезапно и бързо.
— И летя високо като сокол — усмихвам се.
Правя кралския двор в Холируд така пищен и прекрасен, както по времето, когато съпругът ми Джеймс ми го показа за пръв път. Около сина си събирам хора, от които да се учи и на които да се възхищава: красиви и елегантни дами, благородници, които са музикални и начетени. Най-прекрасен от всички е Хенри Стюарт, който се откроява с приятната си външност и буден интелект. Издигам го до поста на ковчежник в домакинството на Джеймс: той е внимателен с парите и напълно надежден. Пада ни се някакъв роднина; забелязвам известна царственост в него. Макар и млад, той е прозорлив: бих предпочела да приемам неговите съвети пред тези на който и да е друг в кралството, освен Джеймс Хамилтън, граф на Аран, който е възстановен на поста си в двора като мой главен съветник и заместник-регент.
Синът ми е в центъра на всичко, пазен и обучаван като момче, каквото все още е, и същевременно като крал, в сърцето на властта. Разбира се, не прави и не казва нищо без моите съвети, но разбира всичко — необходимостта да задържим шотландските лордове на наша страна, зависимостта ни от парите от Англия, рискът французите да се върнат, и същевременно предимството, произтичащо от тази вечна опасност, защото единствено когато Шотландия е застрашена, Хари си спомня, че сестра му я владее и пази за Англия и за него.
Затова съм доволна, когато Хари изпраща двамина изтъкнати придворни, защото те могат да му съобщят, че Холирудхаус е не по-малко великолепен дворец от Гринич. Архидякон Томас Магнус и Роджър Радклиф идват с прекрасни подаръци за Джеймс. Той е възхитен. Те му подаряват костюм от златен брокат, прекрасно ушит от изящен плат, и — най-хубавото от всичко за едно дванайсетгодишно момче — украсен със скъпоценни камъни меч, голям точно колкото трябва.
— Гледайте, почитаема майко! — той ми показва ножницата, рубините по ефеса, поема меча с отработено умение, изпробва баланса, размахва меча във въздуха.
— Гледай да не ме обезглавиш! — предупреждава го Дейви Линдзи, и Джеймс се усмихва широко на управителя на домакинството си.
Пратениците превиват коляно пред мен и ми поднасят подарък. Надниквам в копринената обвивка. Това е дълго парче плат, достатъчно за две рокли или няколко ръкава. Любимият ми плат: златен брокат, платът на кралете, бродиран със златна нишка, истинска скъпоценност, навита на руло.
— Благодаря. Моля, предайте моите благодарности на брат ми — казвам спокойно. Не могат да очакват да запищя от удоволствие или да поръчам веднага да ушият рокли от него или да го сложат пред мен, за да мога да го виждам през цялото време и да се хваля, че това доказва любовта на брат ми към мен. Сега всички сме далече, много далече от Морпет, и не е толкова лесно да ми се угоди, както някога.
Правя знак на посланиците да се приближат, на музикантите — да засвирят малко по-силно, а на дамите си — да се отдалечат, за да могат мъжете да ми съобщят новините от Лондон, без всеки клюкар по Канънгейт да узнае половин час по-късно всичко за делата ни.
— Носим предложение, което според нас ще зарадва много ваша светлост — архидяконът се покланя. — А също и лични писма, написани за вас.
Протягам ръка и те ми подават пакетите.
— А предложенията?
Той се покланя отново; усмихва се. Явно, това ще си заслужава да се чуе. През стаята улавям погледа на Хенри Стюарт. Той ми намига дяволито, сякаш разбира възторга ми, че моята звезда отново е във възход, и брат ми ме се отнася с мен подобаващо, като с пълноправна владетелка. Копнея да намигна в отговор, но се обръщам към посланика и питам тихо: