Три сестри, три кралици

— А нашият съюзник, Бялата роза, в същото време ще нахлуе от юг — обещава ми Олбъни, уверен в моята подкрепа.

Слагам ръка върху студения камък на комина над огнището. Успявам да не залитна. Огромният ужас от детството ни, на всички деца от династията на Тюдорите, беше идването на другите — другото кралско семейство, роднините ни по майчина линия — Плантагенетите. Винаги плодовити, вечно амбициозни, многобройните сестри на майка ми и техните многобройни деца винаги бяха близо до нашето кралство, търсейки възможност да се върнат. Бялата роза — както го наричат — е последният от мнозината. Ричард дьо ла Поул, първи братовчед на майка ми, е видял как братята му загиват един след друг в битка срещу баща ми или на издигнатия от баща ми ешафод. Баща ми се закле, че никой от предишното кралско семейство никога няма да вземе обратно онова, което Тюдорите спечелиха при Бозуърт, а аз съм възпитана да виждам във всеки претендент кошмарен враг на нашата безопасност и нашата власт.

Те бяха ужасът на детството ми; нищо не беше по-ужасно от това, да науча, че някой от братовчедите ни е напуснал двора в открита вражда с нас. Дори сега си спомням ужасеното изражение на майка ми, когато осъзна, че поредният неин сродник се е обърнал срещу нас. Каквато и да е изгодата за сина ми, никога не бих могла да се съюзя с някой от братовчедите ми Плантагенети срещу брат ми, който е Тюдор. Олбъни не може да е знаел това, когато е потърсил такъв съюзник. Не мога да приема един Плантагенет. Не мога да си представя приятелство с такъв враг. Бих могла да обмисля нападение над Англия — бих го подкрепила като допълнение към властта на сина ми и укрепване на границите на неговото кралство — бих могла да приема съюз с Франция; но никога, никога, никога с някой от проклетите си братовчеди.