Звярът

Рим кимна.

— Напълно си права. Е, готова ли си?

— Винаги. — Мери се изправи и отиде да затвори вратата. — Всичко, което искаш да знаеш.

— Извинявай. Аз трябваше да затворя.

Мери махна с ръка.

— Не се притеснявай.

Докато се връщаше зад бюрото, трябваше да признае, поне пред себе си, че е нервна.

Рим сложи палтото си настрани. И се взря в урната до лампата.

— Това да не е…

— Да. — Мери си пое дълбоко дъх. — Това е Аналай. В началото Бити твърдеше, че иска да запази праха й, докато чичо й пристигне, но сега…

— И като стана дума за чичото, успя ли да научиш нещо за него? Каквото и да е?

— Нищичко. Рейдж дори помоли един от братята си да се опита да го издири. Не открихме абсолютно нищо.

Рим сви рамене.

— Проблемът, за мен, е колко дълго трае периодът за известяване. С Мариса сме съгласни, че това трябва да започне като настойничество, та Бити да се приспособи, а роднините й, ако такива съществуват, да имат възможност да се свържат с нея. Ала това не може да продължи до безкрай. Един месец? Шест месеца? Година? И как ще направим известяването? Какво е справедливо?

Сърцето на Мери подскочи в гърдите й, направи салто и се приземи лошо в корема й, мятайки се наоколо. Господи, цяла година. В която да не знае със сигурност. В която всяка нощ да се чуди дали ще я изгубят.

Дори един месец й се струваше мъчение.

— Както сметнеш, че ще бъде най-добре — каза тя, опитвайки се да скрие потръпването си. — Трябва да те предупредя обаче, че не съм най-добрият човек, до когото да се допиташ за това. Колкото и да се опитвам да бъда обективна, истината е, че… Искам я за нас.

— Старите закони не са особено полезни в това отношение, но пък проверих как постъпват човеците. Когато става дума за отнемане на родителски права, изискванията са наистина високи. Ала за останалите роднини? Зависи и от местните закони и законите на щата. Така че ще оставя кралят да реши — това е точно въпросът, по който имаме нужда да се произнесе. Пък и заради положението на Рейдж, така или иначе ще трябва да получите разрешението му.

— Струва ми се справедливо. И наистина искам да го направим както трябва. Прекалено е важно, за да го претупаме.

— Радвам се, че си съгласна… и не се учудвам. — Рим се облегна назад. — Е, разкажи ми за отношенията си с Бити. Виждала съм това-онова, но ми се иска да чуя повече от теб не толкова от професионална, а от лична гледна точка.

Мери взе една химикалка и започна да я провира между пръстите си, както правеше, когато беше в колежа.

— Познавам я, откакто дойде в къщата. През цялото време аз отговарях за нейния случай, както знаеш, и честно казано, тя бе толкова сдържана и затворена в себе си, че се боях, че никога няма да стига до нея. Давам си сметка, че въпросът с осиновяването изникна едва наскоро, след смъртта на майка й, ала истината е, че през последните две години Бити е неотменно в мислите и сърцето ми. Просто отказвах да се замисля по-сериозно за това. Аз… както знаеш, аз не мога да имам деца, и когато това е твоята действителност, не искаш дори да докосваш тази затворена врата. Защото от другата страна има единствено пламъци, които ще изгорят дома ти до основи.