Звярът

Рейдж потупа гърдите си, където беше извибрирал телефонът, и измърмори:

— Предполагам, че е било това. Какво става?

Рот се облегна в големия, пищно украсен стол на баща си и на пода до него Джордж повдигна въпросително глава, сякаш искаше да знае дали ще ходят някъде, или ще си останат на мястото.

Кралят протегна ръка и го погали.

— Ще научиш много скоро заедно с останалите. Измъчва ли те нещо, братко? Усетих, че мина по-рано, докато говорех с Ви.

Рейдж се огледа из празната стая.

— Всъщност, да.

— Говори с мен.

Историята се изля на откъслеци: Бити, майка й, Мери, той, понтиакът… да, по някаква причина това, че момиченцето харесваше колата му, също намери място. Разказа му и за интервюто с Рим, за това, че в момента Мери водеше своето, че се нуждаеха от неговото одобрение.

Дрън, дрън, дрън.

Когато съществителните и глаголите му свършиха, установи, че беше обикалял из стаята и в крайна сметка се беше озовал в стола срещу трона, а фигурите и свещените символи, резбовани върху огромното писалище, което ги разделяше, сякаш бележеха разликата в положението им.

И все пак, когато кралят се усмихна, Рейдж имаше чувството, че двамата са напълно еднакви.

— Имаш го, братко. Всичко, от което се нуждаеш, е твое. А ако социалната работничка иска да разгледа имението, нека заповяда. Фриц ще я доведе.

Рейдж тъкмо издишваше огромна доза напрежение, когато Бъч и Фюри се появиха в стаята.

— Благодаря ти — каза той. — Толкова ти благодаря.

— Доста път извървя, откакто беше онзи задник, когото познавах и търпях някога.

Когато Рот му протегна черния си диамантен пръстен, Рейдж стана и се наведе над него, за да го целуне.

— Да, всички извървяхме дълъг път…

Докато се изправяше, усети как някой го шляпна по задника толкова силно, че едва не се просна по лице върху бюрото. Обърна се рязко и видя Ласитър да се усмихва.

— Извинявай — заяви ангелът. — Беше по-силно от мен.

Рейдж оголи вампирските си зъби.

— Лас, сериозно, възможно ли е изобщо да бъдеш по-дразнещ?

Копелето допря показалец до брадичката си и я потупа, отметнал глава назад.

— Хмм, не знам. Но съм навит да опитам.

— Кълна се, някой ден…

Само че не беше вярно. Нищо нямаше да направи. Проблемът с настоящия носител на титлата „Най-голям задник“ бе, че всъщност беше невъзможно да го мразиш наистина. Не и когато той редовно доказваше, че зад цялото това дразнещо държание се крие наистина стабилен тип.

Останалите от Братството също се появиха и заеха обичайните си места из стаята. Докато се настаняваше на един от диваните заедно с Бъч, Рейдж осъзна, че някой липсваше.

А, не, ето го и Вишъс. С Пейн до себе си.

Един поглед към мрачните им лица и Рейдж изруга под носа си. И не беше само той.

Вратите се затвориха и всички притихнаха…

Преди някой да успее да каже каквото и да било, Зейдист нахълта в стаята и всички се сепнаха.

— Какво, по дяволите, се е случило с теб? — попита Ви.