Звярът
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черният кинджал #14
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-220-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Звярът». Краткое содержание книги:
„Красотата на тази история направо ме зашемети… „Звярът“ ме накара да се почувствам сякаш съм се прибрала у дома. Всичко е както трябва да бъде и още по-хубаво, отколкото си го спомням. Притежава всичко, което искам от един любовен роман — душа и възпламеняваща страст. Книгата е великолепна и е една от най-затрогващите истории, които съм чела от дълго време насам. Наистина добре свършена работа.“ Гилти Плежърс Бук Ривюс
— В-в-вие… разполагам със с-с-с-седем минути, за да изведа прислугата навън. В началото на алеята…
— Края. Казах в края на алеята. Ще мога да ви видя, защото там има улична лампа. А господарката ти?
Върху лицето на иконома се изписа сурово изражение, което вероятно му спаси живота.
— Няма да й кажа нито дума. Тя и любовникът й убиха моя господар.
— Как се казваш?
— Името ми е Тарем.
— Тарем, след като приключим тук, искам да отидеш в къщата за аудиенции на краля. Разкажи им всичко: какво имаше в мазето, какво му причини тя, какво правя аз тук. Разбираш ли ме?
— Направих снимки — прошепна икономът. — С телефона си. Не знаех на кого да ги покажа.
— Много добре. Ще ни ги покажеш. Ала сега върви. Седем минути.
Икономът се поклони ниско.
— Да, господарю. Веднага.
Той се втурна към кухнята и още преди Асейл да стигне до главното стълбище, трима догени в белите дрехи на готвачи изхвърчаха през трапезарията. Ръцете на единия бяха изцапани с брашно, другият стискаше тиган с нещо в него. Очите им бяха широко отворени и ужасени, подсказвайки, че икономът не бе удържал напълно на уговорката им.
Очевидно им беше казал, че в къщата има смъртоносни нашественици.
Това беше без значение. Мотивацията беше сработила и беше очевидно, че няма защо да се притеснява, че някой от тях е верен на Нааша. Тримата готвачи хвърлиха един поглед към него и пистолета му… Вместо да вдигнат олелия, затичаха още по-бързо.
А междувременно сладникавата миризма на газ вече се носеше във въздуха. И много скоро нямаше да бъде само тя.
Асейл пое по стъпалата, без да бърза. Докато се изкачваше, две прислужници минаха покрай него на бегом, прибраните им коси се развяваха, освободили се от шнолите си, бледосивите поли на униформите им плющяха. Те също му хвърлиха само един поглед и наведоха глави, удвоявайки скоростта си, без да проронят нито дума.
Когато стигна до площадката на втория етаж, Асейл свърна наляво и спря пред първата врата, в същия миг, в който икономът се появи тичешком откъм другия край на коридора.
— Аз ще се оправя с камериерката — каза Асейл и когато догенът пребледня, извъртя очи. — Нямах предвид това. Тя ще се присъедини към вас само след миг.
Икономът кимна и изчезна.
Асейл улови богато украсената месингова топка на вратата, завъртя я бавно и натисна. Вратата се отвори безшумно и той начаса усети миризмата на парфюма и шампоана на Нааша. Докато влизаше и затваряше след себе си, Асейл бе посрещнат от изобилие от коприна и тафта в розово и кремаво.
Килимът беше дебел и мек и обувките му не вдигнаха никакъв шум, докато прекосяваше разстоянието до свода на мраморната баня, която беше по-просторна от дневните на някои хора.
Нещата едва ли биха могли да се наредят по-добре. Нааша бе с гръб към него, седнала в професионален фризьорски стол; дългите й къдрици падаха по облегалката му, отстрани имаше масичка с четки и маши за къдрене. Беше пълно с огледала, но те до едно бяха обърнати към нея, така че присъствието му не се отразяваше в никое от тях.
— … казах ти, че не харесвам косата си така — сопна се Нааша. — Направи я отново! Той ще дойде съвсем скоро… Телефонът ми звъни, дай ми го преди това.
Камериерката се отдръпна, обърна се право към Асейл… и се вкамени. Той се прицели в главата й и сложи пръст на устните си, оформяйки едно безмълвно шшшшшшт.
Прислужницата пребледня.
— Донеси ми телефона! Какво правиш?
Асейл кимна към айфона, който вибрираше върху мраморния плот, достатъчно близо, та Нааша да го вдигне сама.
Камериерката отиде да го вземе, не можа да го задържи с разтрепераните си пръсти и получи жестоко мъмрене, докато се навеждаше, за да го вдигне от пода.
— Най-сетне! Ало? О, здравей, скъпа, много мило от твоя страна да се обадиш. Аз съм съсипана, просто съсипана…
Асейл повика камериерката с пръст. Горкото момиче се беше вкаменило от ужас… поне докато Асейл не оформи беззвучно ти и безопасност.
Камериерката се приближи несигурно. Докато Нааша продължаваше да играе ролята на опечалена вдовица, Асейл прошепна: