Звярът

Затвори и в същия миг се разнесе сух глас:

— Напълно съм съгласен за курабиите.

Джо подскочи и сложи ръка на сърцето си.

— По дяволите, Бил, изкара ми акъла.

— Какви са тези приказки, че ще напускаш Браянт? — попита той, докато се настаняваше с латето си и развиваше шала от врата си.

— Нищо важно. — Е, ако се изключеше това, че шефът й беше манипулатор и че тя бе допуснала да стане негова пионка. — Наистина.

О, и между другото, Браянт смята, че спя с теб, добави тя наум.

— Слушай. — Бил се наведе и побутна очилата си нагоре. — Преди всичко, съжалявам, че закъснях. И после… няма как да не те попитам. С родители като твоите, просто не мога да повярвам искам да кажа, това с парите…

Джо отвори уста, за да смени темата, но после си каза — майната му.

— След като си тръгнах и обърнах гръб на тях и на целия им… начин на живот… те ми спряха издръжката.

— Трябва да е било трудно… Да напуснеш семейството си, имам предвид. Е, това, както и парите.

Джо разклати капучиното в чашата си.

— Никога не сме си пасвали наистина. Татко… искам да кажа, баща ми, както той настояваше да го наричам, уредил осиновяването, защото майка ми преживявала фаза, в която искала дете. Предполагам си е мислела, че бебетата са като чантите или нещо такова. След като ме взели, бях отгледана от бавачки, някои от които бяха добри, други — лоши. А после ме изпратиха в пансион и в колеж… и докато завърша, вече ми беше писнало да се преструвам, че съм тази, която те искаха да бъда. Далеч от онази огромна къща можех да бъда себе си. В тяхно присъствие бях бегло копие на самата себе си, така, както и те бяха грижливо съградени свои версии. — Тя махна с ръка във въздуха. — Обичайната досадна история „Бедното малко богато момиче“.

— Освен когато лично я преживяваш.

— Както и да е, казах им, че няма да се върна и те казаха „добре“, и това беше всичко. Ежемесечните чекове се изпариха и честно казано, това е окей. Умна съм, не ме е страх да работя здравата и имам образование. Ще се справя и сама, като толкова много други хора преди мен.

Бил си свали палтото.

— Може ли да ти задам още един личен въпрос?

— Абсолютно. — Джо отпи глътка от капучиното и направи физиономия; доста беше поизстинало, докато тя бе зяпала онзи русокос мъж. — Всичко.

— Каза, че си била осиновена. Някога минавало ли ти е през ум да потърсиш биологичните си родители?

Джо поклати глава.

— Архивите за подобни неща са повече от поверителни… или поне така ми казаха. Предполагам, че баща ми е платил за това. Пък и ми се струва логично — доколкото знам, в началото майка ми се опитвала да ме представи за свое собствено дете, твърдейки, че е крила бременността си под широки дрехи, а след това прекарала последния месец в Неапол или някъде там. Ала когато косата ми започнала да почервенява, лъжата ставала все по-трудна за поддържане… особено при положение че тя не искаше хората да си помислят, че е изневерила на баща ми.