Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Фернандо Лопес, Сиймор Кранц, запознайте се с Алекс Дарби — представи ги Кастило.
— Кои са тези господа? — попита веднага Дарби.
— Господин Лопес е пилот на договор към Звеното за организационен анализ — обясни Кастило.
— Какво звено?
— Звено за организационен анализ. Не си ли чувал?
— Никога — призна Дарби.
— Учудвам се. То е част от Вътрешна сигурност.
— Чарли, вече ти казах, че никога не съм чувал.
„Ако разчитам на изключителната си способност да преценявам хората по израза в очите им, предполагам, че Дарби наистина не знае нищо.“
— Създадено е от президента, Алекс — продължи Кастило. — Това е тайна организация, която има за цел да открие и обезвреди отговорните за смъртта на Мастърсън и Маркъм.
— И кой е шефът на тази организация на отмъщението? Защо никой не ми е казал?
Торине посочи Кастило.
— Кажи здрасти на новия шеф, Алекс.
— Този отговор ме кара да задам нови въпроси — заяви Дарби. — Пак ще ви попитам. Защо не съм чувал?
— Нали току-що ти казах — отвърна Кастило.
— А кой е Кранц?
— Нашият оператор.
— Носи се слух, че тук вече има един оператор — не спираше Дарби.
— Сега ще бъдат двама. На това му се вика хабене на кадри.
— Защо ми се струва, че вече знаеш кои са мръсниците? — попита Дарби. — Много ми се иска да помогна, когато тръгнеш да ги обезвреждаш.
— Не знаем кои са — отвърна Кастило. — Само че има един, който по всяка вероятност ще ни каже кои са.
— Кой е той?
— Жан-Пол Лоримър.
— Нали не можаха да го открият в Париж? А и той какво общо има с цялата работа? Тук ли е?
— Така мисля. Някъде наблизо. Работата е там, че е бил главният посредник в незаконните сделки на „Петрол срещу храни“. Не само че е припипал една хубава кръгла сума — шестнайсет милиона, поне така твърди източникът ни — от парите за подкупите, ами знае кой колко е получавал и за какви услуги. Това е всичко. Определени хора искат да го накарат да млъкне завинаги — освен че искат да си получат парите — и са готови на всичко, за да го открият.
— Това не е ли малко в сферата на фантазиите, Чарли? Лоримър — бях ти казал, че сме се виждали — е типичен бюрократ от ООН. Не мога да си го представя забъркан в подобни сделки. Откъде научи всичко това?
— Госпожа Мастърсън ми каза, че го търсят. Била е отвлечена, защото мислели, че сигурно знае къде се крие. Изглежда, ги е убедила, че няма представа. Мислех, че той ще се свърже с нея. Заплашили са я, че ще убият децата й, ако не открие къде е и не им съобщи. Мастърсън бил застрелян, за да й покажат, че са готови на всичко, за да постигнат целта си.
— Тоест, Бетси Мастърсън ти каза всичко това, така ли?
Кастило кимна.
— Защо не ми е казала на мен?
— Каза ми чак когато кацнахме в Щатите. Първата й грижа била да защити децата си, а е имала основателна причина да смята, че в Аржентина не може да ги опази. Вероятно, когато се е качила на „Глоубмастъра“ и е видяла, че е обградена от „Делта Форс“, се е почувствала по-спокойна.
— Тя знае ли защо търсят Лоримър?
— Питаш дали знае, че е бил посредник на незаконни сделки ли? Не ми се вярва. Ако е знаела, сигурно е щяла да каже на съпруга си, а не се съмнявам, че Мастърсън е щял да вдигне голяма гюрултия.
— Със сигурност — потвърди Дарби. — И как смяташ да откриеш Лоримър?
— Не знам. Първо искам да поговоря с Юнг.
— ФБР агентът от Монтевидео ли? Той пък какво общо има?
— Не знам. Знам само, че не се занимава с пране на пари, както твърди…
— Откъде знаеш? — настръхна Дарби.
— Знам още, че работи за Държавния департамент, а не за ФБР.
— Нищо не разбирам.
— Нито пък аз, но го разбрах лично от Натали Кохън. Тя е казала на посланик Силвио и на… какво му беше името на посланика в Монтевидео…
— Макгрори — напомни му Дарби.
— Да, казала им е да му предадат да ми предостави всички разузнавателни сведения, с които разполага.
— А тя не ти ли каза с какво се занимава Юнг?
— Тя е в Сингапур, по-точно казано, беше в Сингапур — и ако щеш вярвай, но обезопасената линия и в самолета, и в посолството взела че се прецакала напълно.
— Искаш ли да пробваш да говориш с нея от посолството?
— Първо искам да поговоря с Юнг.
— Тук или в Монтевидео?
— Всичко, което е събрал, е в Монтевидео — каза Кастило. — Искам да прегледам материалите му. Кой е най-добрият начин да стигнем до Монтевидео?
— Ако тръгнем веднага, от „Хорхе Нюбъри“ има полет на всеки час. Да дойда ли с вас?
— От теб искам да покажеш снимката на Лоримър на всички в посолството — на твоите хора, на момчетата от „Наркотици“, на военните — и да разбереш дали няма да излезе нещо. Не им съобщавай, че го търсим.