Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
Сантини и Бритън кимнаха.
— Специален агент Юнг, онова, което ще ви кажа, е строго секретно по заповед на президента. Ако разкриете каквато и да е част от тази информация пред лице, което не е оторизирано лично от президента или мен, това включва и посланик Макгрори, ще бъде сметнато за углавно престъпление според законите на САЩ. Разбрахте ли ме?
— Искате да ми кажете, че нямам право да докладвам на посланик Макгрори ли? Честно казано, Кастило, не вярвам да имаш такава власт.
— Казано на простичък език, специален агент Юнг, пет пари не давам дали вярваш или не. Въпросът ми беше дали разбираш какво те попитах.
— Разбирам.
— Браво. Сега държа да те уведомя, че съм шеф на Звеното за организационен анализ…
— Какво?
— … което е секретна организация, създадена от президента, и е част от Вътрешна сигурност. Целта на звеното е да открие и обезвреди убийците на Дж. Уинслоу Мастърсън и сержант Роджър Маркъм от морската пехота. Разбра ли ме?
— Защо ми се струва, че целта е да ги… убиете?
— Въпросът ми беше дали разбираш какво ти казах.
— Слухът ми е достатъчно добър.
— За изпълнението на тази мисия, трябва да открием лицето Жан-Пол Лоримър, американски гражданин, на работа в ООН, за когото се предполага, че е в района.
— Вече ви казах, че не съм чувал за него.
— Тъй като е запозната с мисията ми, държавният секретар, за когото ти работиш, е предала заповедите си или на посланик Макгрори, или на посланик Силвио, или на двамата, а именно, че и ти, и всички сведения, които си събрал, трябва да ми бъдат предоставени. Получи ли тази заповед или не?
— Посланик Макгрори ми съобщи, че ще ме потърсите и че трябва да ви съдействам доколкото е възможно — отвърна Юнг. — Освен това каза, ако ме потърсите първо мен, а не дойдете направо в посолството, да ви предам, че иска да се срещнете. Незабавно.
— Намеквайки по този начин, че не сте длъжен да ми съдействате, освен ако той не разбере за какво точно става въпрос ли? Не и преди той да разреши.
— За бога, Кастило, той е посланик.
— Тони, ще можеш ли да се свържеш с посланик Силвио по мобилния си? — помоли Чарли.
— Работя за посланик Макгрори, не за Силвио — сопна се Юнг.
— Нищо подобно. Работиш за Бюрото по разузнаване и проучване към Държавния департамент. Вършиш нещо толкова тайно, че дори държавният секретар не знаеше за какво става въпрос допреди два дни — сряза го Кастило.
По лицето на Юнг се забеляза изненада.
— Известно ли е на Макгрори с какво се занимаваш тук?
Юнг не отговори.
— Ясно, това обяснява много неща. Не си казал на Макгрори с какво се занимаваш, затова той си мисли, че си поредния аташе по правните въпроси. Нали?
— Свързах се с посланика, Чарли — каза Сантини.
— Стана бързо — учуди се Кастило и посегна към телефона.
— Това са те, чудесата на съвременната технология — пошегува се Тони.
— Добро утро, господин посланик. Обаждам се от мобилен, така че трябва да внимаваме какво казваме. В момента съм в Монтевидео — по-точно в Караско — със специален агент Юнг. Надявам се да му предадете онова, което нареди общата ни приятелка Натали. Съобщението не му е предадено точно, затова той е малко подразнен, че съм на негова територия без негово разрешение.
Отговорът на посланик Силвио бе кратък и рязък.
— Благодаря ви, господине. Надявам се скоро да се видим — отвърна Чарли и подаде телефона на Юнг.
— Говори специален агент Юнг, господин посланик.
Той задържа мобилния до ухото си в продължение на трийсетина секунди, след това каза:
— Добре, господине, всичко е ясно. Съобщението не ми бе предадено по този начин.
Посланик Силвио каза още нещо.
— Да, господине — отвърна Юнг. — Разбрах, господине. Много ви благодаря, господине. Искате ли да разговаряте с господин Кастило?
Очевидно посланикът не желаеше да говори отново с Чарли. Юнг прекъсна и върна мобилния на Сантини.
Усмихна се мрачно на Кастило.
— След като посланикът ми предаде съобщението на секретар Кохън — заяви той, — ми обясни, че господин Кастило има разрешение от най-високо ниво не само да е на моя територия, но ако иска да засее тази територия със сол.
Кастило се разсмя.
— Добре. Сега вече доволен ли си?
Юнг кимна.
— Какво всъщност правиш тук? Знам, че не следиш прането на пари.
— Вие не знаете ли?
— Не, не знам. Но ти ще ми кажеш.
Юнг кимна.
— Има връзка с прането на пари. Но работата ми не е да събирам доказателства срещу перачите.
— Май не разбирам.
— Какво знаете за програмата на ООН „Петрол срещу храни“?
— Много повече, отколкото преди една седмица — отвърна Чарли — Какво за нея?