Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— И Сантини, и Рикардо Солес, и Алекс Дарби, а също и специален агент Юнг в Монтевидео, в мига, в който някой от тях ми каже как да се свържа с него.
— Силно съм впечатлен от тази проява на енергия по никое време — заяви Торине.
— Джейк — продължи напълно сериозно Кастило. — Ако Жан-Пол Лоримър е тук, а аз мога да се закълна, че е тук, искам да го открия преди когото и да е друг.
— Разбрах — отвърна Торине. — Просто не мислех. Извинявай, Чарли.
Бритън си бе обул панталони, но все още беше без риза и бос, когато се върна в хола и подаде на Чарли мобилен телефон.
— Сантини е на две — обясни той. — Дарби е на три.
— Ами Рикардо Солес?
— След като ти замина, той се върна отново да се занимава с наркотиците. Нямам му номера.
— Аз имам домашния му телефон — призна Фернандо.
— Естествено, че дон Фернандо ще го има — озъби се Кастило. — Хващай телефона и му се обади да позвъни в посолството, че ще закъснее, и да се довлече тук. Тъй като няма да си на обезопасена линия, не използвай името ми и не споменавай, че съм се върнал.
— Това да не би да е тайна? — зачуди се Фернандо.
— За момента е тайна — каза Кастило и натисна копчето с номер 2. След това възкликна:
— По дяволите!
Прекъсна обаждането. Приближи се до минибара, извади формичките за лед от камерата и сложи на тяхно място увитите във фолио виенски шницели. След това отново натисна копчето за автоматично набиране.
Тони Сантини пристигна пръв.
— Все едно сме се събрали да пийнем по едно — заяви той, когато видя всички. — Добре дошли отново в страната на гаучосите. Сигурно сте дочули нещо в Европа.
— Да не забравя да предупредя Том Макгайър да си затваря устата — отвърна Кастило.
— Двамата с Том сме стари приятели, Чарли. Така и така споменахме Том, какво става с мен?
— Моля?
— Нямах намерение да провеждаме този разговор в присъствието на други, но какво толкова. Скоро ще се прибера и знам, че никога няма да ме върнат на старата служба в президентската охрана. Да паднеш от кола е като да препънеш първата дама. Не е редно хората да започнат да се подсмиват, когато те забележат в охраната. Доколкото разбрах от Том, работата ти ще бъде интересна. Какво ще кажеш?
„Притежавам ли достатъчно власт, за да кажа просто: «Да, разбира се?» Притежавам я, докато някой — този някой е президентът — ми я отнеме.“
— Добре дошъл на борда, Тони — реши Кастило. — Стига някоя важна клечка да не каже: „Само това не, не и Сантини.“
— Ще се притесняваме, когато го кажат. Съдейки по думите на Том, няма такава опасност. Казвай сега какво става.
— Ти погледна ли пратката от Форт Браг?
Сантини кимна.
— Впечатляващи оръжия — призна той. — И черни гащеризони. Ами маските за лице! Въпросът ми може и да е нетактичен, но кого трябва да очистим?
— Отговорът е строго секретен, Тони — заяви сериозно Кастило.
— Добре — примири се Сантини. — Разбрах.
— Заповедите ми са да открия и обезвредя хората, които убиха Мастърсън и Маркъм.
— Крайно време беше да започнем да играем по техните правила — каза след малко Сантини.
— Очевидно президентът е взел същото решение — съгласи се Кастило.
— Само трябва да ги намерим, нали? И как точно ще стане?
— Нали помните брата на госпожа Мастърсън, дипломата от ООН, когото така и не намерихме, за да му съобщим за Мастърсън?
Сантини кимна.
— Той е бил главният посредник при плащанията на незаконните сделки в „Петрол срещу храни“ — обясни Кастило. — Изчезнал е — по всяка вероятност от Виена — веднага след като е открил един от сътрудниците си с прерязано гърло във Виена. Гадна работа. Преди да го убият, са му извадили няколко зъба с клещи.
— Представителят на ЦРУ в Париж и източникът ми във Виена мислят, че Лоримър е или в Сена, или в Дунав. Аз не съм съгласен с тях.
— Защо?
— Чакайте да ви доразкажа. Когато кацнахме в Мисисипи, госпожа Мастърсън ми разкри защо е била отвлечена. Похитителите искали да знаят къде е брат й. Убили Мастърсън, за да й покажат колко са сериозни намеренията им; децата били следващите в списъка. Застреляли са сержант Маркъм и за малко да видят сметката и на Шнайдер, за да й покажат, че могат да ликвидират, когото си набележат.
— А пък на мен ми се струва, че в онзи случай са искали да се докопат до теб — обади се Сантини. — Нападнали са твоята кола.
— И на мен ми мина през ума — призна Кастило.
— Тя няма ли представа къде е била? Може би просто е решила, че децата й са по-важни. Кое от двете?
— Тя не знаеше — отвърна Кастило.
На вратата се почука. Беше Алекс Дарби.
— Имам чувството, че съм закъснял за купона — подхвърли Дарби и погледна Фернандо и Кранц.