Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
Кастило и Сантини се усмихнаха. Лицето на Юнг не трепна.
— Къде искате да отидем, господин Кастило? — попита Юнг.
— Къде са материалите?
— Някои са в кабинета ми в посолството, други са в апартамента — отвърна агентът. — Не знам кои ви трябват.
— Търся един американец. Работи за ООН. Казва се Жан-Пол Лоримър.
Юнг поклати глава, за да покаже, че никога не е чувал за него.
„Или просто не иска да каже каквото знае.“
— Кое е по-близо? Апартаментът или посолството?
— Апартаментът ми.
— Тогава отиваме там. След като спрем някъде, за да закусим.
— Не сте ли закусвали, преди да тръгнете?
— Естествено. Само че полетът беше дълъг. Огладнях отново.
— Колата ми е отсреща — посочи Юнг и тръгна навън.
Крачеше толкова бързо, че скоро не можеше да чуе какво си говорят останалите.
— Чарли — обади се Бритън. — Защо ми се струва, че този тип не може да те понася?
— Ти си невероятно наблюдателен.
Откриха отворен ресторант недалече от брега.
— Защо Атлантическият е толкова мръсен? — попита Бритън.
— Това не е Атлантическият, а Рио де ла Плата — поправи го Кастило.
— Това река ли е?
— Устието на Сребърната река е над сто и шейсет километра широко. Синият Дунав не е син, а Сребърната река е кална. Атлантическият е на деветдесет и пет километра оттук. Там има един курорт, казва се Пунта дел Есте. Източна точка. Много е изискан. Водата е синя.
— Чудесно място за пране на пари — намеси се Сантини.
— Именно — отвърна замислен Кастило.
— А как перат парите? — попита Бритън.
— Единият начин е през казината — обясни Сантини. — Там са много. Има едно тук, в Караско, „Мариът“, и още две в центъра. Най-голямото на Пунта дел Есте е „Конрад“, наречено на името на Хилтън, който е собственик. Даваш на казиното една торба пари. Оставят те да спечелиш около деветдесет процента. Ти обявяваш спечеленото, плащаш данъци и парите ти са чисти.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че „Мариът“ и „Хилтън“ перат пари? — попита Бритън, неспособен да повярва.
— „Мариът“ и „Хилтън“ не — отвърна Сантини. — Има поне едно аташе по правните въпроси — както наричат агентите на ФБР в дипломатическия свят — на територията на хотела. По този начин „Мариът“ и „Хилтън“ не забравят патриотичния си дълг да се противопоставят на прането на пари. Прането се осъществява в местните казина. Нали така, Юнг?
— Щом казваш — сви рамене специален агент Юнг. Обърна се към Кастило. — Кога ще е срещата с посланик Макгрори?
— Нямам намерение да се срещам с него — отвърна Кастило.
— Той иска да се видите.
— Аз не искам, не и днес.
— Той иска да се видите.
— Вече го каза.
— Нали сте наясно, господин Кастило, че посланикът е човекът, който представлява американското правителство в страната, в която е акредитиран?
— Чувал съм такова нещо — отвърна Чарли. — Ще обсъдим този въпрос, когато не сме на обществено място.
Юнг не отговори.
Апартаментът на Юнг беше просторен, на последния етаж в сграда край Рамбла, крайбрежната магистрала между Караско и Монтевидео.
Юнг им махна да влизат, без да проявява излишна любезност, а след това посочи столовете в хола.
— И така, господин Кастило, с какво мога да ви помогна? Сигурен съм, че разбирате, че съм длъжен да докладвам на посланик Макгрори онова, което обсъждаме.
— Специален агент Юнг — заговори студено Кастило. — Сега ще ви покажа документите, които удостоверяват, че съм агент наблюдател към американските Тайни служби.
Той стана и подаде документите си на Юнг, който ги прегледа и кимна.
— Убеден ли сте, че съм специален агент Карлос Г. Кастило от американските Тайни служби, специален агент Юнг?
— Убеден съм — отвърна Юнг.
— Тези господа, специален агент Антъни Дж. Сантини и специален агент Джон М. Бритън от Тайните служби, ще ви покажат своите документи. Убеден ли сте, че те са хората, за които се представят? Чакам отговора ви?
Сантини и Бритън също се изправиха, приближиха се до Юнг, показаха му документите си, изчакаха той да кимне, след това отново седнаха на столовете си.
— Убеден ли сте, специален агент Юнг, че ние сме хората, за които се представяме?
— Убеден съм. Няма ли да ми кажете какво…
— Господа — прекъсна го Кастило. — Искам да отбележите, че в осем и десет местно време, 29 юли 2005 година, в жилището му в Караско, Уругвай, сме се представили на специален агент Юнг като членове на американските Тайни служби, като сме му показали документите си и той е потвърдил валидността им.