Избрани творби в осем тома (Том 6)

Ах, аз съм съкрушен! Да, свършено е с мен!

Гудиел, изгонен съм, презрян, опозорен!

Загубих всичко в миг… Но вие си мълчете:

туй тайна е все пак… В интрижка ме уплете

и в мрежи на любов, макар и доста стар,

от свитата една нищожна, жалка твар.

Да, аз я съблазних. Излиза, че била е

от Нойбургския двор, с кралицата дошла е.

На краля значи тя един прекрасен ден,

със бебето в ръце, оплаква се от мен.

И — заповед за брак, или — на заточение!

Отказах брак. Сега кого изпъждат? Мене?

Аз, който четвърт век работих, мислих, бдях,

на дворцовия съд глава омразен бях,

та името ми днес със страх се споменава,

но своя род Басан покрих с нетленна слава.

Доверие и власт, това, що съм мечтал,

и моите дела, туй, що съм овладял,

власт, почести и чест — заслужена награда —

зарад една жена в единствен миг пропада.