Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Долу.
Сега, когато огнените очи бяха покрити, паниката й беше утихнала до смътен проблясък.
И докато се носеше между миналото и настоящето, което се разгъваше с всеки поет от дробовете й дъх, нови думи се отронваха бавно в езерото на живота й като капки, които чуваш от крачка разстояние.
„… достатъчно да заложим гредата близо до брега и да чакаме. Да видим какво ще стане… когато тази дама се появи неканена на сцената. Тя и приятелите й. Първите човешки обекти на експеримента…“
НЕ.
Кратката нота прозвънтя в тялото й.
Понесла целия си живот в безкрайния миг между две дихания, тя отново се озова под водата, безтегловна. Видя край на потъмняло от времето дърво да стърчи от пясъка. Мислите й от онова време се върнаха, сякаш още се носеше във водата там. Беше решила, че някакъв трус е освободил гредата от хватката на морското дъно или пък последното цунами я е оголило, размествайки пясъчните пластове.
Сега знаеше истината.
Че гредата е била оставена там.
Целенасочено.
За да убива.
Спомни си с какво нетърпение бе чакала да каже на съпруга си, който обожаваше да се гмурка около потънали кораби. И този спомен изпълни сетивата й до точката на претоварване.
Грег.
Сега знаеше истината.
Защо беше умрял той.
И истината беше огън.
11:12
Лиза се облегна на Грей, който пак я беше прегърнал през раменете. Вдигна поглед към кръга дула горе. Насър говореше нещо, но тя не го чу, изгубила се в блатото на собствената си вина.
После Грей се напрегна осезаемо до нея и това я върна към настоящето.
Горе, при ръба на кладенеца, Сюзан бавно вдигна глава и русата й коса се раздели пред лицето. Лице, изгубено в неизмерна ярост. Пазачите не обърнаха внимание, заслушани в думите на Насър. А току зад него кожата на Сюзан бързо придоби блясък с нов интензитет.
Очите й горяха.
Усетил нещо, Насър понечи да се обърне.
Лиза не видя Сюзан да помръдва.
Седеше си на отчупената плоча от олтара… а миг по-късно вече се притискаше в Насър, стиснала го силно през гърдите, опряла буза в неговата сякаш в пристъп на неочаквана интимност.
Той изкрещя — вой се изтръгна от гърлото му.
Между двамата се изви дим.
Един от пазачите успя да реагира и удари Сюзан с приклада на пушката си.
Тя отпусна хватката си и главата й се люшна.
Насър я тласна настрани, като продължаваше да вие.
Тласна я право през ръба на кладенеца.
— Сюзан! — изкрещя Лиза.
Сюзан се оплете за миг в едно от въжетата на сапьорския екип. Ръката й се стрелна инстинктивно да го хване. Но в тялото й не беше останала сила. Тя се хлъзна надолу по въжето, твърде бързо. Киселинният слой, покрил кожата й, се подпали под пряката слънчева светлина от отвода, при допира със синтетичното въже бе станала някаква химическа реакция. Въжето започна да се топи и да дими след нея. Сюзан падаше право към тях.
Никой не смееше да се притече на помощ и да омекоти падането й.
Грей се хвърли настрани и дръпна брезента, с който преди малко беше покрил каменното лице. Метна единия му край към Ковалски. Едрият мъжага разбра какво трябва да направи.
Прогореното въже се скъса.
Сюзан падаше…
В безсъзнание.
Грей и Ковалски опъваха брезента, запънали крака в пода, но въпреки това тежестта на Сюзан го изтръгна от ръцете им и тя се удари тежко в твърдата повърхност. Грей издърпа брезента заедно със Сюзан встрани от шахтата, така че само краката й се виждаха откъм горния отвор. После коленичи до нея.
Насър се разкрещя. Бе паднал на четири крака. Бузата му димеше почерняла като препечено на скара месо. Голите му до лактите ръце приличаха на кървава пържола.
— Искам я тая кучка, чуваш ли!? Грей се показа и извика нагоре:
— Вратът й е счупен! Мъртва е!
— Тогава всички ще изгорите! — изкрещя Насър и се обърна назад. — Взривявай!
Грей махна на останалите и викна:
— Назад… махнете се от шахтата.
Лиза се подчини и хлътна със залитане в сенките.
Няколко куршума се забиха с искри в камъните.
Лиза погледна към заложените в каменната скулптура експлозиви. Електронният детонатор беше на светло под шахтата, недостъпен. Онези горе щяха да застрелят всеки, който тръгне натам.