Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Оставаше му един патрон.
В затишието сред кратката престрелка Джак извика високо:
— Никога няма да намерите съпругата ми. Скрил съм я там, където няма да я стигнете, мамка ви!
Само на няколко крачки от скривалището на Хариет се чу глас, от който кръвта й се смрази. Анишен.
— Ако кучетата не я намерят — извика тя, — ще се погрижа твоите писъци да я изкарат от дупката й.
Краката на Анишен се появиха от другата страна на решетката. Жената прошепна в радиостанцията си — нареди на хората си да се развърнат и да обкръжат Джак.
А после застина неподвижна и бавно се обърна.
Появил се беше нов звук.
Звук като от порив на силен вятър.
От другата страна на покрива изведнъж изникна черен хеликоптер, ъгловат, приличаше на оса. Безспорно военен модел. Чу се отсечен пукот на автоматична стрелба. Мъже закрещяха. Разтичаха се. Един мина на бегом покрай решетката, но следващият откос го повали и той се срина по лице.
Откъм тъмните улици долу завиха сирени.
От хеликоптера се чу усилен от мегафон глас, който нареди всички да хвърлят оръжията.
Анишен клекна до отвода, изчакваше подходящия момент да се втурне към най-близкия изход от покрива. Хариет се дръпна инстинктивно в обратната посока и лакътят й издрънча кухо в ламарината.
Анишен застина… после надникна през решетката.
— А, госпожо Пиърс. — Премести се и провря дулото на пистолета си през решетката, готова да стреля от упор. — Време е да си кажем дови…
Изстрелът разтресе всяка костица на Хариет.
Тялото на Анишен се свлече върху решетката.
Хариет зърна за миг кървавата дупка на мястото на едното й око.
Джак се появи пред погледа й на мястото на Анишен и захвърли димящия пистолет. Последният му патрон.
Хариет избута решетката настрани. Измъкна се навън, прескочи краката на Анишен и се отпусна хълцаща в прегръдките на Джак. Двамата се свлякоха без сили на покрива.
— Повече никога не ме оставяй, Джак. Той я стисна силно и обеща:
— Никога.
Мъже във военни униформи се спуснаха с въжета от хеликоптера. Част от тях обградиха Джак и Хариет, другите се заеха да разчистят покрива. Нови сирени се присъединиха със скърцане на спирачки към компанията долу. Откъм склада се чуваха изстрели и викове.
Овързан в алпинистки каиши мъж пристъпи и коленичи до тях.
Хариет вдигна очи и видя познато лице.
— Директор Кроу?
— Не ли време да минем на „ти“, госпожо Пиърс?
— Как ни намерихте?
— Някой, изглежда, е вдигнал голяма врява в уличката пред кланицата — обясни той с уморена усмивка. — Достатъчно, за да направи трайно впечатление на околните.
Хариет стисна ръката на съпруга си. Ето че благодарение на неговите актьорски способности ги бяха открили. Пейнтър продължи:
— От сутринта наблюдаваме улицата, а преди четиридесет и пет минути един от патрулните полицаи попаднал на приятен господин с пазарска количка. Познал ви на снимката. Явно сте му направили голямо впечатление — или пък човекът по принцип си страда от параноя, — но така или иначе си направил труда да запише номера на пикапа, също марката и модела. Оттам нататък беше лесно — бързо проследихме джи пи еса на пикапа и ето ни тук. Съжалявам, че се забавихме толкова.
Джак вдигна ръка да изтрие набързо едното си око, извърнал глава, така че да не видят сълзите му.
— Дойдохте тъкмо навреме. Дължа ви голяма бутилка от онова хубаво малцово уиски, което харесвате.
Хариет прегърна съпруга си. Джак може и да забравяше имената на хората, но никога не забравяше какво обичат да пият.
Пейнтър се изправи.
— Ще ви напомня за това обещание някой ден, но точно сега трябва спешно да се обадя по телефона. — Обърна се и измърмори тихо под нос, но Хариет все пак го чу: — Стига да не е твърде късно.
11:22
Лиза слизаше слепешката след монсеньора по тъмното стълбище. Вървеше приведена заради ниския таван и плъзгаше ръка по влажната стена. Миришеше на гниеща растителност във влажна гора. Миризмата не беше чак неприятна, но незнайно защо щипеше ноздрите й.
Слаба светлинка се мержелееше приканящо някъде долу, в подножието на стълбите.