Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— Нямах избор. Вече беше обяснила внезапната си и неочаквана поява.
Отчаян ход, породен от нуждата да се намери лечение. Необходим риск… дори ако това означаваше, че лечението ще попадне в ръцете на Гилдията.
— А Монк… — задавено продължи тя. — Монк даде живота си… а виж какво стана.
— Не. — Грей я прегърна през раменете. — Не. Благодарение на Монк сте тук. Докато сме живи, има надежда.
Насър се появи на ръба на кладенеца.
— Почти приключихме — каза делово. Държеше всички карти в ръцете си и можеше да си позволи тази демонстрация на студена любезност. — Монсеньор, по-рано споменахте как историческата и научната следа се събирали при тези руини. Явно сте необикновено проницателен. Двете половини на Сигма определено се събраха. — Махна към тях… после се обърна към Сюзан, която все така седеше безучастно на плочата с увиснала на гърдите глава. — А по всичко личи, че усилията на Гилдията също стигнаха до обща точка. Оцелялата пациентка от кораба тук… и източникът на щама на Юда — долу. Грей дръпна ръката си от раменете на Лиза и пристъпи напред.
— Може тепърва да имаш нужда от помощта ни! — извика нагоре, макар да съзнаваше, че е напразно.
— Ще се оправим и сами, благодаря. Гилдията има достатъчно ресурси, за да подреди мозайката докрай. Когато започнахме, имахме само няколко думи в един стар текст, а вижте докъде стигнахме. Текст, между другото, който попадна в ръцете ни благодарение на теб, командире.
Грей стисна юмруци. Трябваше да изгори библиотеката на Драконовия двор още тогава.
— Оттам нататък, разбира се, всичко се дължеше на собствените ни усилия. С помощта на морски археолози и сателитни изображения Гилдията откри един от потъналите кораби на Марко Поло близо до бреговете на Суматра.
Минаха секунди, докато Грей осъзнае какво му казва Насър.
— Открили сте един от корабите на Марко Поло?
— И извадихме късмет. В една от гредите на кила, под изолиращ слой полепнала глина, все още имаше биологическа активност. Но нямаше как да тестваме пълния й капацитет без експеримент в реална среда.
Кръвта на Грей се вледени. Ако Насър казваше истината, епидемията при остров Рождество не бе плод на случайност.
— Вие… вие съзнателно сте заразили крайбрежните води на остров Рождество?
Погледна към Сейчан за потвърждение. Тя така и не го погледна в очите. Насър продължи:
— Проучването на морските течения и приливните модели показваше, че е достатъчно да заложим гредата близо до брега и да чакаме. Да видим какво ще стане. Точно това правехме — наблюдавахме и събирахме проби, — когато тази дама се появи неканена на сцената. — Той кимна към Сюзан. — Тя и приятелите й. Първите човешки обекти на експеримента. Разбира се, малко по-късно теченията отнесоха заразата и до острова, както бяхме предвидили. Перфектният сценарий на една локализирана и контролирана епидемия.
Лиза измърмори:
— А после туристическият кораб им дошъл дюшеш — идеалната възможност да ожънат посятото.
Грей отстъпи назад. Сейчан промълви зад него:
— Сега вече знаеш защо трябваше да ги спра. Грей се обърна да я погледне.
Да, но се беше провалила… всички те се бяха провалили.
11:11
Сюзан се носеше в мъгла, като в сън наяве. Огън танцуваше в мозъка й.
Откакто се бе разголила на слънчевата светлина, нещата се бяха променили. Беше пресякла някаква граница. Усещаше го вътре в черепа си. Вече не беше докрай себе си… или пък беше себе си повече от всякога.
Носеше се с откъсната котва сред океан от спомени за възраждащо се минало. Миналото й изпълзяваше от ниши, които отдавна беше смятала за забравени и недостъпни. Сплитаха се заедно, ден с ден и час с час, сливаха се в съвършено цяло. Миналото й оживя отново, не на късчета и отрязъци, а в цялостна, непрекъсната панорама.
И тя беше в състояние да си го спомни цялото в едно — от натиска върху черепа, когато контракциите я бяха избутали от утробата на майка й… до ритъма на сърцето си сега. Усещаше милувката на въздуха върху голата си кожа, всеки повей на течението, и те се впечатваха в паметта й неделими, сливаха се с преживяното досега. И всичко това кротуваше, затаило дъх в един потрепващ, напрегнат до спукване мехур.
А отвъд тънката му повърхност… имаше още. Но тя не беше готова да пристъпи там.
Знаеше, че преди това има да извърви още път.