Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Целта на всичките им усилия.
Стълбите най-после свършиха — извеждаха ги в просторна подземна кухина. Стъпките им ехтяха. Таванът на пещерата се издигаше на височина колкото пететажна сграда, нашарен тук-там от заоблени сталактити. Пространството имаше овална форма, цели седемдесет метра в най-широката си част. При входа, където стояха в момента, таванът се издигаше в естествена скална арка. Подобна арка имаше и в другия край на кухината.
— Наистина е като черупка на костенурка — измърмори Вигор и гласът му прокънтя кухо. — А и тези разширения — тук и в другия край, при арките. Като отворите за главата и опашката на костенурката.
— И ние откъде влязохме? — измуча Ковалски, докато двамата с Грей внасяха брезента със Сюзан. — През гърлото на костенурката или през задника й? — Но след като се изправи, чак подсвирна.
Реакцията му беше разбираема.
Кръгло езеро с черна вода се разстилаше пред тях неподвижно като огледало, обточено с каменен ръб. Откъм тавана два прави снопа слънчева светлина се лееха право към центъра на езерото — лееха се през очите на каменния идол горе, чиято „превръзка“ Грей беше свалил, за да хванат падащата Сюзан.
И където сноповете докосваха езерото, белезникав вир като разредено мляко блещукаше насред тъмната повърхност, сякаш по пътя си надолу светлината се превръщаше във вода и се изливаше на силна струя в езерото.
Млечното сияние се вълнуваше и завихряше, на приливи и отливи.
С две думи, изглеждаше живо. Каквото си беше.
— Слънчевата светлина енергизира цианобактериите във водата — каза Лиза.
Няколко капки се отрониха една след друга от очите на идола горе и паднаха със съскане в белезникавия вир. Мястото на допира моментално почерня.
— Киселина — каза Грей, с което напомни на всички за опасността горе. — От бомбата. Стича се през очите. Не знам колко време ще им отнеме да неутрализират помещението горе, но засега поне каменният блок още е на мястото си. Рано или късно обаче ще го сполети съдбата на олтара — ще слязат и ще го натрошат на парчета.
— И какво ще правим? — попита Сейчан.
— Ще се махнем оттук, какво — изсумтя Ковалски. Грей се обърна към Лиза.
— Би ли изтичала да провериш арката отсреща? Може да има друг изход. Както каза Вигор, черупката на костенурката има отвори за главата и за опашката. Това е единствената ни надежда.
Лиза възрази:
— Грей, мисля, че е по-добре да остана при Сюзан. Все пак съм лекар и…
Откъм брезента се чу стон. Сюзан вдигна немощно ръка. Лиза бързо клекна до нея, като внимаваше да не я докосва.
— Тя все още е единствената ни надежда да открием лечение.
— Мога аз да отида — предложи услугите си Сейчан. Лиза вдигна поглед и зърна по лицето на Грей проблясък на подозрение. Той май нямаше много вяра на тая жена. Въпреки това кимна.
— Само намери начин да се измъкнем. Сейчан тръгна без повече приказки. Останалите поеха покрай каменния бряг. Грей бавно оглеждаше кухината.
— Това ми прилича на стара депресия в скалния масив. Сещате се, голяма пукнатина, през която се изцежда вода, като във Флорида или прословутите подземни пещери в Мексико. Плочата от пясъчник горе явно е запушила първоначалния отвор.
Лиза се наведе и взе щипка от някакво сухо вещество в ъгъла до стената. То се разтроши в пръстите й.
— Вкаменено гуано от прилепи — каза тя. — На даден етап пещерата е била отворена към повърхността.
Изтръска пръстите си и погледна към Сюзан. Започваше да сглобява пъзела и картинката потвърждаваше предишните й заключения.
— Древните кхмери сигурно са открили депресията, сиянието откъм дъното й ги е впечатлило дълбоко, решили са, че това е дом на някой бог, и са се опитали да го впишат в храма — каза Вигор.
— И неволно са пресекли граница, отвъд която не е трябвало да стъпва човешки крак — добави Лиза. — Нарушили са равновесието на една крехка биосистема и са пуснали вируса на свобода. Свикнали сме да посягаме към всичко, което видим, но понякога природата ни плясва през ръцете.
Продължиха в бавна процесия покрай брега.
Тесен каменен пръст навлизаше във водата малко пред тях, едва различим в тъмнината. Единствено ограждащият го прилив на млечна вода разкриваше присъствието на малкия полуостров.
И на още нещо.
— Това кости ли са? — попита Ковалски, вперил поглед във водата отстрани.