Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— Какво е това? — Грей плъзна пръсти по релефното изображение.
Сейчан и Ковалски се бяха приближали и надничаха иззад тях.
Вигор премести фенерчето така, че да разшири лъча му.
— В началото реших, че е просто украса. Покрива изцяло стените. — Той описа кръг с ръка. — Всяка повърхност.
— Тогава какво е, по дяволите? — измърмори Ковалски.
— Нищо общо с дяволите няма, господин Ковалски — поправи го Вигор. — А с ангелите.
Насочи фенерчето към малък участък, като стесни с шепи лъча му.
— Вгледайте се внимателно.
Грей приближи лице до стената и плъзна пръсти по релефа. И изведнъж разбра.
— Плетеницата всъщност се състои от ангелски символи, нагъсто и разбъркани сякаш.
Сейчан застана до него и също плъзна пръсти по стената, лицата им почти се допираха.
— Не е възможно. Не казахте ли, че ангелската писменост била измислена от някакъв тип през седемнайсети век?
Вигор кимна.
— Да. От Йоханес Тритемиус.
— Как се е озовала тук тогава? — попита Грей.
— Не знам — каза Вигор, — Може би от Ватикана все пак са изпратили някого в Камбоджа по следите на Марко Поло и той е извървял същия път като нас. Може пратеникът да е прекопирал този релеф и да го е занесъл във Ватикана, а после Тритемиус се е добрал някак до него. И въз основа на прекопираното е възстановил писмеността. А ако е чувал историята на Марко Поло за светещите ангелски същества, логично е било да заяви, че писмеността е от ангелски произход.
Грей се обърна към Вигор.
— Но на теб не ти се вярва да е станало така, нали?
А после отстъпи крачка назад, сетне още няколко крачки, вперил поглед в стената.
„Той също го вижда“ — помисли си Вигор.
Монсеньорът се пое накъсано дъх в опит да обуздае подозренията си.
— Според собствените му твърдения, Тритемиус получил вдъхновение след седмици на пости и дълбока медитация. И според мен точно това е станало.
Сейчан изсумтя.
— И просто така е получил видение, което идеално съвпада със символите тук? Как не.
Вигор кимна.
— Именно. Помните ли когато ви казах, че ангелската писменост има забележителна прилика с древния иврит.
Тритемиус дори твърдял, че неговата система от символи е най-чистата есенция на еврейската азбука. Сейчан само сви рамене.
— Какво знаете за еврейската Кабала? — попита Вигор.
— Някакво мистично еврейско учение, ако не се лъжа.
— Точно така. Хората, които практикуват Кабала, търсят мистично прозрение в божественото естество на вселената, като изучават еврейската библия. Вярват, че божествената мъдрост се крие в самите форми и извивки на еврейската азбука. И че като съсредоточат мислите си върху тях изпаднат в медитация, могат да получат велико прозрение за вселената и за това кои сме ние на най-основното си ниво Сейчан поклати глава.
— И казвате, че този Тритемиус медитирал и изведнъж му се явила най-чистата форма на еврейската писменост? Случайно се натъкнал на цял език — същия този език… — Тя потупа с ръка по стената. — Език, който води към велика вътрешна мъдрост?
Грей се изкашля.
— Според мен ключовата дума тук е „вътрешна“. — Махна на Сейчан да отстъпи от стената и да застане до него. — Какво виждаш? В цялостния модел. Изглежда ли ти познато.
Сейчан се вгледа в стената, после тръсна глава и заяви сопнато:
— Не знам. За какво трябва да гледам?
Грей въздъхна и се върна при стената. Плъзна пръст по една от косите каскади от плетеници.
— Виж как се спуска на прекъснати спирали. Представи си само този отрязък.
Сейчан примижа.
— Изглежда някак органично. Грей кимна.
— Проследи нишките. Не ти ли приличат на двойните спирали на ДНК? На нещо като генетична карта?
Сейчан го изгледа скептично.
— Генетична карта на ангелски език?
Грей направи крачка назад, без да откъсва поглед от стената.
— Може би. Чел съм за едно проучване, което сравнява модели в ДНК кода с модели, които се откриват в различни езици. Според закона на Зипф — използва се в статистиката — във всички човешки езици се наблюдава специфичен модел на повтаряща се употреба. Като при определителния член например. Или в долния край на скалата — думи с много рядка употреба, като „елиптичен“ или „генеричен“. Ако съставиш графика, сравняваща популярността на дадена дума с честотата на употребата й, се получава права линия. Независимо дали става въпрос за английски, руски или китайски. При всички езици се получава един и същ линеен модел.