Земя на славата [bg]

Юлий седеше на брега на Рубикон и гледаше на юг. Искаше му се Кабера и Рений да бяха тук, за да го посъветват, но в крайна сметка решението трябваше да е само негово, както толкова много пъти вече.

Луната беше ясна в чистото пролетно небе. Юлий се усмихна, като погледна мъжете, които стояха край него. Кир беше до рамото му, Брут и Марк Антоний седяха от другата страна и гледаха светлата нишка на реката. Октавиан седеше наблизо с Регул, а Домиций се беше излегнал по гръб и зяпаше звездите. Беше лесно да си представи, че Рений и Кабера също са тук, живи и здрави, преди болестите и раните да ги отнесат. Публий Крас и баща му ги нямаше, също и Берик. Баща му и Тубрук; и Корнелия. Смъртта ги беше отнесла един по един.

— Ако поведа легионите на юг, това означава гражданска война — тихо каза Юлий. — Моят нещастен разбит град ще види още кръв. Колко още ще умрат тази година заради мен?

Всички мълчаха. Цезар знаеше, че не могат да си представят как така ще нападнат собствения си град. Самият той трудно се осмеляваше да го изрече на глас. Сула го беше направил и беше презрян в спомените на всички. След подобно действие за никого от тях нямаше да има път назад.

— Каза, че Помпей е обещал безопасно преминаване — най-после се обади Марк Антоний.

— Нашият диктатор няма никаква чест, Юлий — изсумтя Брут. — Не забравяй това. Накара да пребият Саломин почти до смърт по време на турнира — къде му беше честта тогава? Той не е достоен да върви по стъпките на Марий. Ако отидеш сам, той никога няма да те пусне да си тръгнеш. Ще те прати под ножа веднага щом преминеш през портите. Знаеш го така добре, както и всеки от нас.

— Какъв избор имаме тогава? — попита Марк Антоний. — Гражданска война срещу собствения ни народ? Дали някой изобщо ще ни последва?

— Да — прогърмя басът на Кир в тъмнината.

Никой от тях не знаеше как да отговори на огромния мъж и отново настана напрегната тишина.

— Почти не си спомням от колко време съм на война — тихо каза Юлий. — Понякога се питам какво ли ще стане, ако спра тук. За какво съм жертвал живота на приятелите си, ако овчедушно отида на смърт?

— Това може и да не е смърт! — каза Марк Антоний. — Каза, че познаваш този човек, а той е обещал…

— Не — прекъсна го Регул и направи крачка към Юлий. — Не, Помпей няма да те остави жив. Знам го.

Юлий видя напрегнатото изражение на центуриона на лунната светлина и се изправи.

— Как така знаеш?

— Защото бях негов човек. Ти не биваше да напуснеш Ариминум. Имах заповед да те убия.

Всички скочиха. Брут бързо застана между Регул и приятеля си.