Земя на славата [bg]

Рений както винаги стоеше до него, готов да вдигне щита си над главата му. Изглеждаше пребледнял и остарял, но както винаги бдеше за възможна опасност.

Десети започна да напредва през ордата гали и Юлий прецени, че е време, и извика:

— Дванайсети и Осми — напред!

Десет хиляди души тръгнаха напред като един.

В битката вече имаше четири легиона. Юлий изпрати още един и остави само толкова хора, колкото да пазят стените. Тръбачите стояха и чакаха. Цезар ги погледна твърдо и нареди:

— Щом ви кажа, свирите отстъпление.

Галите отстъпваха. Юлий чакаше.

— Отстъпление! Бързо! — извика най-после. Гледаше бойното поле. Легионите бяха стигнали надалече, но той знаеше, че ще се оттеглят организирано, стъпка по стъпка — като продължават да убиват.

Галите напредваха като мътен порой, във водовъртежи от крещящи умиращи мъже. Легионите бавно си проправяха път назад. Накрая първите влязоха на бегом зад стените и започнаха да се подиграват на врага.

Юлий погледна към катапултите. Цялата галска армия се беше устремила напред и моментът беше идеален, но той не се осмеляваше да заповяда стрелба, преди да е сигурен, че легионите му са се прибрали.

Не забеляза хвърлените копия, но Рений ги видя и вдигна щита си, да отбие металните остриета. И изведнъж изпъшка и Юлий се обърна, за да види какво става. Пребледня, когато видя, че Рений е пронизан във врата.

— Прибрахме се, господарю! — изкрещя тръбачът. — Можем да стреляме!

Юлий гледаше как Рений пада.

— Трябва да стреляме, господарю! — повтори тръбачът.

Юлий почти не го чуваше, но махна с ръка и огромните катапулти изтрещяха. Тонове камъни и желязо пометоха конниците на галите. Хиляди бяха повалени.

Настана суматоха, после галите се отдръпнаха. Юлий обаче не чуваше радостните възгласи на хората си. Затвори изцъклените очи на Рений. Не му беше останала вече никаква тъга. За негов ужас ръцете му започнаха да треперят, усети в устата си метален вкус.

Октавиан дотича и викна:

— Да ги ударим пак? Готови сме.

Юлий го погледна объркано. Не можеше да получи пристъп пред всички. Не можеше да си го позволи. Мъчеше се да отрече това, което се случваше. От години не беше имал пристъпи. Не можеше да го позволи. Със силата на цялата си воля се изправи. Олюля се. Свали си шлема и се опита да си поеме дъх, но болката в главата му само се усили и пред очите му се появиха искри. Октавиан се намръщи, като видя стъклените му очи.

— Легионите чакат, господарю. Готови са отново да се хвърлят в бой, ако заповядаш.

Юлий отвори уста, за да заговори, но не успя. Строполи се на земята и Октавиан скочи, за да го улови. Без да обръща внимание на тялото на Рений, изкрещя на тръбача да намери Брут.