Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Той бе станал и с една ръка се държеше за стола.
— Любов, казахте вие? Моля продължавайте тогава.
— Да, аз се запознах с един човек, когото трябваше да почитам. Той беше първият, когото съм срещала в живота си. Наистина прекрасен човек, такива сега се срещат рядко.
Аз обикнах този човек, навярно щях да спечеля неговата любов и по такъв начин щях да се помиря със света.
— Как — извика Бакунин, — вие сте го обичали? А той?
— Той не можеше да ме обича, защото оплакваше друга, ки ято дотогава е любил.
— Този човек знаеше ли, че Клариса Ягодкина го обича?
— Той не чу това от моите уста, но можеше да го чете в очите ми. Ах, думата стоеше хиляди пъти на устата ми и аз исках да извикам: Аз те любя, Конрад Фелзингер!
Бакунин бързо се приближи до нея и я хвана за ръката.
— Как казахте? Този човек как се казва? — прекъсна я той.
— Той се казва Конрад Фелзингер и това име ще бъде за мене свято — каза Клариса.
— Винаги свято — каза Бакунин с особен глас, — но моля да се свърши веднъж завинаги с него.
— Краят ми е манастирът — рече Клариса. — Вие сте ме избрали, за да изкупя бащините ми грехове. Добре. Тогава аз ви моля, заведете ме в някой манастир и аз ви се заклевам, че никому не ще кажа за това, което се случи между нас. Тук само за няколко седмици аз бих полудяла и бих се простила с този свят.
— Вие не бива да умрете — рече Бакунин, — но ще живеете далеч от света и вашите родители никога няма да ви видят.
Клариса учудено го погледна с големите си очи.
— Нима в манастира няма да съм достатъчно скрита? Не ви ли стига моята клетва, че аз никога не ще се върна между хората?
Бакунин помисли една минутка.
— Клариса — каза той след малко, — сигурен съм, че ще изпълните клетвата си.
Клариса разтвори ръце и каза:
— Ето гърдите ми, можете всякога да ги прободете, ако не удържа клетвата си.
— За първи път в живота си аз се колебая. Струва ми се, че от днес животът ми взема друго направление. Аз ще ви повярвам, Клариса, макар и да зная, че това ще ми струва главата. Но закълни се, че няма да ни предадеш.
— Заклевам се — рече Клариса.
— Закълни се, че докато си жива, ще криеш името си.
— Заклевам се — отговори Клариса.
— Добре — каза Бакунин. — Аз ще те изведа от този зимник и ще те заведа в манастира „Св. Дева Мария“. Игуменката на тоя манастир ми е добре позната, приятели сме. Аз вярвам, че тя няма да ми откаже да те приеме в манастира. Още тази вечер ще те заведа. Пътят е доста опасен, но няма да можем да отидем с железницата.
Клариса се поклони и от очите й капнаха две сълзи, които намокриха ръката на Бакунин.
Това бяха сълзи на благодарност.
— О — извика тя, — как съм ви благодарна, че няма да бъда закопана в тоя зимник! Всичко, което вие ми причинихте, ви е простено в тази минута.
Бакунин изговори нещо, което и Сам не можа да разбере. Той не можеше повече да се сдържа, затова се обърна и тръгна към вратата.
Като я отвори, видя черен призрак, който се скри зад един сандък в градината.
— Не се крий, Абрахаме. Аз те познах. Разбрах, че пак шпионираш. В друг случай бих те наказал, но сега, понеже ще отведа момичето, ти прощавам.
— Да си кажа право, аз се радвам, че това момиче ще си отиде, защото е най-опасно да криеш тук жив човек, че при това и дъщеря на милионер.
— Значи ти чу името на момичето? — каза Бакунин. — Абрахаме, напомням ти, че сам се осъждаш, ако се излъжеш да кажеш някому името й. Един път ти простих, но втори път няма да го сторя. А как аз наказвам ти може би си чул вече. Евреинът започна да трепери.
— Заклевам се в името на Исака и Якова, че от устата ми не ще излезе нито дума — отговори той.
— Добре — каза Бакунин. — А сега до мръкнало трябва да приготвим два коня, единия ще оседлаеш с женско седло! Разбра ли?
— Разбрах — отговори Марголински, — но за това трябват пари.
— Вземи, ето ти тази кесия — рече Бакунин и му подаде една кесия, пълна със злато.
— Приятелите ти, дето носят откраднатите вещи в Петербург, кога ще тръгнат? И не се стеснявай — каза той, като видя, че евреинът се забърка. — Аз зная това твърде добре.