Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Сега ние ще отведем нашия читател в този манастир. Като преминем през дългия коридор на манастира в самия му край, стигаме до стаята на игуменката.
Тя беше доста интелигентна жена. На лицето й бе изписана и женска доброта, и мъжка решителност. Тя се казваше майка Ана. Миналото на майка Ана бе неизвестно както за калугерките, така и за околните жители. Преди да постъпи в манастира „Дева Мария“, игуменката била графиня.
Родена всред изобилие и богатство, тя се омъжила за един човек, когото обичала от цялото си сърце и от цялата си душа. Той бил момък от много благородно семейство, което било близко с царското. Бил и храбър офицер, отличил се във войните, и гърдите му били окичени с ордени. Но имал един порок — бил комарджия. След женитбата тази страст още повече се разпалила.
Графът напуснал имението си и се преселил в Петербург, където станал член на едно дружество. Там за една нощ можел да загуби или спечели цяло имение. В любовта графът бил щастлив, но на карти не му вървяло. Той постоянно губел и за кратко време изгубил целия си имот. Извадил и диамантите от ордените си и ги проиграл, а също и една златна сабя, подарена му от самия цар. Като изгубил всичко, той се обърнал към маркиза, който седял до него, с думите:
— Маркизе, отдавна съм забелязал, че жена ми ви харесва. Така ли е? Кажете!
— Така е!
— Вие знаете, че графиня Ана ме люби и обожава. — И като казал това, графът се спрял. — Само ако я помоля да ви послуша…
— Искате ли, господин графе, да чуете колко имате за графиня Ана?
Маркизът хладнокръвно взел торбичката с номерата и казал най-високия номер.
Пръв теглил графът. Той извадил числото 17.
— Осемнадесет печели — рекъл маркизът и ударил номерата в масата. — Осемнадесет! — извикал маркизът.
И тъй, маркизът спечелил. Графът лениво станал и дал знак на маркиза да го последва. Той го завел в къщата си — в стаята на жена си.
Графиня Ана очаквала мъжа си. Колко много плакала, задето мъжът и толкова закъснявал! Графът обяснил защо е довел маркиза. Случило се нещо необикновено: преди той да се доизкаже, графинята изтичала към мъжа си, извадила нож и го забила в гърдите му. Като видяла, че от раната му тече кръв, тя не помръднала. После се обърнала към маркиза и му казала:
— Вие виждате, маркизе, колко е сладка моята любов. Искате ли да й се наслаждавате?
Французинът се вкаменил от страх. Той се втурнал към вратата, като че вятър го гонел.
Графинята коленичила на пода и не се отделила от мъжа си, докато стражарите не дошли да я арестуват. Затворили я в Петропавловската крепост, където прекарала четири месеца, докато я осъдили. Присъдата гласяла смърт чрез обесване. Един ден я завели в двора при бесилките. Тя не се уплашила от тази картина. Застанала под бесилката и изслушала присъдата си. Когато палачът се доближил да постави халката около врата й, вратата се отворила и царят влязъл.
Той се приближил до осъдената и казал:
— Чакайте, вие се държахте храбро. Като всяка честна жена, вие пазихте своята чест.
Освободили я и тя решила да отиде в манастир. Не й оставало нищо друго, тъй като обичала мъжа си, въпреки че го убила. Обичала го с жара на млада жена. Отишла в манастира „Дева Мария“. С трудолюбието си и със сръчността си станала игуменка на манастира. Като че бе родена за игуменка; въпреки че бе взискателна към работата на всички, отнасяше се любезно с подчинените си.
Един ден тя бе в стаята си. Държеше някакво писмо, а срещу нея стоеше един калугер.
— Сестра Ана, ти прочете писмото. Искам да знам ще приемеш ли княгинята в твоя манастир.
— Искаш да знаеш, брат Еустахиус? Нали заповедта на царя така гласи, а той е господар над всички ни.
— Не е така, както ти мислиш, сестра Ана. Да, той е земен господар и стои над всички ни, даже е по-голям от митрополита, това формално е така, но всъщност ние трябва да бъдем над него. Затова именно казах на царския пратеник в този манастир да дойде болната царска снаха Хела. Тъй като болестта й навярно има нещо общо с царската фамилия и тази тайна се отнася и до царя. Това научих от сигурно място. Царят не спял нощем, откакто се разболяла княгиня Хела, и много често охкал. Ще ти кажа, драга сестро, че съществува някаква тайна между двамата, която ще струва много пари.
— Не мога да разбера защо искат да изпратят полудялата княгиня тук, в този манастир — каза игуменката.
— Защото е известно — рече малкият човек, — че вие сте най-добрата игуменка и само вие бихте могли да разберете тайната, която е причина за полудяването на княгинята. Княгиня Хела ще пристигне след няколко часа.
— Сама ли ще дойде? — запита игуменката.