Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Измъкна двуцевния пищов от силяха, запъна петлетата, насочи дулата към тиловите прешлени и изстреля в бърза последователност двата заряда. Сега трябваше бързо да отскочи, но в жаждата си за отмъщение бе сляп за предпазливостта. Иблис трепна под куршумите. Здравото око се затвори, главата клюмна, коленете се подкосиха. Но ето че събра замиращите демонски сили. Отметна глава, скочи във въздуха и с четирите крайника, приземи се, хвърли се право по гръб, скочи отново и захапа главата на лежащия сега на земята мъчител, горната част на която изцяло изчезна в широко зейналата паст. Същевременно по цялото му тяло премина спазъм. Здраво държейки главата на принца, рухна… беше мъртъв!
Народът се втурна нататък. Страховитата група не можеше да се види известно време от притеклите се на помощ хора. После се разделиха. Ахриман беше освободен от зъбите на скочилата бестия. В съзнание ли беше, когато се полуизправи сега за да говори? Вдигна свития юмрук, разтърси го и извика:
— Главата ми, главата ми! Пак и отново главата ми! Това беше пак ходем, ходем, който ме изостави! Трябвало да се побъркам, побъркам, побъркам! Аз се борих с него… от Зида на разплатата дотук! Напразно! Той възбунтува Шейтан срещу мен… той ме хвърли под него… той стисна мозъка ми със зъбите на тоя сатана… захапа ми духа и душата… свърши се, свърши се, свърши се! — Изправяйки се с последно, върховно напрежение, закрещя, докато гласът му премина внезапно във фалцет: — Радвайте се, джамикуни, и чуйте какво ще ви кажа!… Княза на Сенките оттук насетне ще бъде една мърша… една разплута мърша за дерача… точно както Шейтан… завлечете ни, завлечете ни… и тримата, и тримата… не само мършите, а и побъркания!
Спусна вдигнатата ръка, потърси се като във вътрешен ужас и после изпадна отново в безсъзнание върху петнистия труп на Шейтан. Ужас обхвана и нас. Извърнахме се. А пък очите на Шакара сияеха от радост. Тя ми подаде спечеления от мирзата ханджар и каза:
— Вземи го, оръжието на враговете, което отсега нататък само срещу тях самите може да се насочва! То попадна в нашите ръце, но ние искаме мир! Затъкни го в канията! Ала не приемат ли мира, отново ще изскочи. И тогава няма да си играем на състезания като днес, а ще превърнем играта в смъртоносна сериозност! Който не си вземе поука от нашето състезание, понеже не притежава дух да разбере неговото значение, враждата ще продължи да го тласка до последното опозоряване.
Хората махнаха Шейтан от пътя и отнесоха също Ахриман. Когато погледнах към седалките на ханъм Гюл и шейх ул ислям, двамата бяха изчезнали. Спечелените коне бяха отведени на сигурно място, но Устад уведоми шейха на динаруните и таки кюрда Ибн ел Идрак, че довечера ще получат тайно своите и камилите си. От този момент противниците започнаха един подир друг да се губят. От само себе си се разбира, че ние се радвахме на нашата победа, но най-вече моят дребен хаджи Халеф. Той буквално бе озарен от щастие. Неговият Кара беше неколкократен победител! И също Ханнех, "най-прелестното цвете сред жените", бе спечелила едно голямо състезание! Това при него задминаваше всичко, което бе преживял досега, та дори почетните одеяния на владетеля на персийското царство!
Голямо ликуване падна, когато керната прозвуча и глашатаят оповести, че сега ще започне отложеното вчера поради дъжда забавно състезание. Докато нещата се подготвяха, Джемма се събра с журито за едно бързо съвещание, за да уреди още няколко значителни, но мирни състезания, в които можеха да участват само приятели. Кара ме помоли да му заема Асил и аз естествено му го дадох с удоволствие. А аз поех със Сирр към къщи, останал доволен от думите на Джафар. Той не знаеше, че Сирр драговолно ми се подчинява, и бе брал голям страх, когато застанах с бляскавия арап срещу Шейтана. Затова пък толкова по-голямо бе сега въодушевлението му от победата и той реши да направи един много подробен доклад на владетеля.
Беше трогателно как добре се чувстваше Сирр и как ясно изрази радостта си, когато излезе от човешката тълпа. Аз също предпочитах да бъда сам и ето как реших да остана при него и да наблюдавам следващите събития на деня отгоре. Когато стигнахме до конското пасище, аз го разседлах, дадох му вода и ечемик, донесох му едно панерче ябълки и седнах при него. Оттук имах добър изглед към долината. По-късно към мен се присъедини Шакара. За да не изпадам в многословие, ще кажа само, че Устад спечели със Сахм една награда, а Кара с Асил и Баркх също по една. Това бе предостатъчно.
И край двете господарски шатри и руините по време на целия следобед беше много тихо. Шейх ул ислям не се показваше, ханъм Гюл също. Сегиз-тогиз между тях и Ахриман мирза се придвижваше конен пратеник. Свитата очевидно се бе изнесла другаде, заета с подготовката на утрешното обкръжение.