Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
И тъй, намирахме се между две грозящи опасности. Горе при Алабастровия шатър се придвижваха морените, а долу се сриваше утробата на земята. За щастие, макар и близо, дуарът и къщата с градината и пасището бяха разположени извън обсега на двете катастрофи, от които можеха да бъдат връхлетени само руините! Не бяхме нито геолози, нито архитекти по специалност, ала въпреки това за нас стоеше извън всяко съмнение, че животът на никого не е застрашен освен на онзи, който отсега нататък дръзнеше да отиде в древните руини.
Ето защо Устад още в ранното утро забрани на всички под най-строго наказание достъпа до руините. Предупреди чрез пратеници също обитателите на двете шатри. Онези обаче му отговориха, че са им известни вражеските причини на това щуро предупреждение и могат само да му се изсмеят! След това множество работници се изкачиха до Алабастровия шатър, за да попречат на свличането на земните и каменните маси. Тогава шейх ул ислям ни изпрати къс хартия, на който се четяха следните редове: "Не си давайте труда — нито горе, нито долу! Ние не вярваме на лъжи! Твърдоглаво ще се задържим до утре в руините, а после ще си тръгнат всички, чието място не е тук! Имате думата ми на шейх ул ислям!"
Що се отнася до празничните ни гости, всички, на които не можеше да се вярва, благоразумно се бяха отдалечили. Но от останалите на никого не хрумна да изостави Устад. Те се държаха така, сякаш нищо не подозираха, ала всички бяха много добре осведомени и с нетърпение чакаха следното утро, което щеше да донесе решителния миг. В хода на следобеда надойдоха пратеници от различни страни, а когато се стъмни, последният от тях донесе вестта, че масабаните и Сенките са влезли в капана.
А що се отнася до таки, Ибн ел Идрак още заранта се бе явил при Устад, за да обсъди с него по-нататъшните действия. Колкото и много това племе да бе свързано със старите си предразсъдъци и да се считаше предпочитано от Аллах, все пак намираше за прекалено изискването да принесе една кървава жертва, толкова повече срещу миролюбиви съседи. Само малката твърдоглава прослойка, топлеща се в лъчите на шейх ул ислям, държеше здраво на него, друг никой. И тъкмо тези слепци трябваше да проникнат в тайния ходник, за да ни нападнат с изненада. Въпреки всичко Устад реши да ги щади, но така да ги натъпче в тази галерия, че да не са в състояние да помръднат. Ибн ел Идрак беше изключително доволен от това и препусна после към раиса на Шурд. В резултат с настъпването на вечерта тайно потеглиха две отделения — едното трябваше да проникне отвън до половината ходник, да го прегради и да застане зад барикадата. Определената за тази цел точка естествено беше така избрана, че да не може да бъде засегната от две очаквани катастрофи. Другото отделение трябваше да остави всички врагове да навлязат и после да заеме изхода, за да направи връщането им невъзможно. Ако планът успееше, на затворените нямаше да остане нищо друго, освен да изиграят една крайно смехотворна роля. И тук му е мястото да се отбележи, че замисълът успя така, както по-добре не можеше да успее.
Ето как тези врагове бяха обезвредени и сега въпросът опираше до масабаните и Сенките, от които също толкова малко се страхувахме, понеже ги държехме здраво и можехме да ги смажем, когато ни беше угодно.
През целия ден хората отново бяха събирали и струпвали съчки и дърва от всички върхове и издатини. Празникът бе започнал с осветяване на височините и така трябваше да завърши. Така бе казано. Но посветените знаеха, че лумването на тези огньове бе сигнал за обкръжението на враговете. Само едно място правеше изключение в този смисъл — купенът на Алабастровия шатър. През целия ден хората се бяха трудили да спрат движението на морените, но без желания успех. Въпреки всички изкуствени препятствия, те продължаваха да се придвижват, за да обхванат в крайна сметка отрупаните каменни маси. Така че страшната съдба бе неизбежна. Не можеше да се прецени единствено времето на нейното настъпване. Ето защо сега горе стояха пазачи, които трябваше да запалят кладите веднага щом опасният миг наближеше. Това щяха да кажат огнените знаци от тази кота.