Пирамидата на бог Слънце

Звездите по небето изчезнаха. Но не забулени от дъждовни облаци, а сякаш бяха покрити с гъст, непроницаем воал, за да не гледат какво ще се случи тук. Наближаваше полунощ — не съвсем тъмна, наистина, ала много подходяща за привидения, фантоми и химери. По езерото се образуваха мъгли. Те лежаха отначало с неопределени очертания върху водата. После се откъснаха от нея, за да се издигнат в отделни парцали и индивидуализират. След това се уплътниха до какви ли не призрачни фигури и се запрокрадваха нагоре към нас влажни и студени като духове на удавници.

Ето че от тях изплува един от съгледвачите и съобщи, че масабаните вече са пристигнали при Ахриман мирза. А скоро след това се появи втори с известието, че мирзата ги е оглавил и потеглил тихомълком с тях, без коне, както впрочем изискваше неговото намерение. Устад повтори предварително дадените за този случай указания хората ни да се оттеглят толкова далеч, че да не бъдат забелязани и напълно да освободят пътя на промъкващите се към руините врагове.

Не мина много и онези дойдоха, прикрити от мъглата, която обаче криеше и нас от тях. Мислеха, че дуарът е потънал в мирен сън, и минаха край него, без да се случи нещо, което да разколебае тяхната вяра. Ние се върнахме на предишната си позиция. След известно време от руините над нас се разнесе висок, но къс крясък. После доловихме приглушена команда и отново стана тихо.

Приблизително един час след полунощ узнахме, че авангардът на Сенките е излязъл от прохода и е спрял в равнината, за да изчака цялата орда. Подглаватарите на мирзата препуснали към тях, за да ги доведат после към езерото. А след една по-продължителна пауза хората от другата страна на планината доложиха, че ултратаки попаднали в мрежата и сега се таели в галерията, без да могат да мръднат напред или назад. А Ибн ел Идрак уговорил всички разумни таки да се присъединят към раиса на Шурд и по зазоряване да пристигнат при нас.

Едва този пратеник се бе отдалечил, и дойде един, за когото сега най-малко мислехме — ашикът.

Беше ходил горе в къщата, за да говори с нас, и там узнал къде се намираме. Онова, което ни съобщи, беше още по-интересно от неговата напълно неочаквана поява.

— Аз по-често съм се отбивал при вас, отколкото си мислите — каза той, — и съм много добре осведомен за всичко. Шейх ул ислям ме смята за свой шпионин, който е спечелил пълното ви доверие, за да му издава всичките ви ходове. Ето защо сам ще пожъне бурените, които е посял! Аз бях горе на хълма и се убедих, че лавината не може да бъде удържана. Сметнах за свой човешки дълг да му го кажа, за да може да се махне. Той ми се изсмя. Да, дори стана подозрителен, че чува от мен същото предупреждение, но позволи да остана при него. Непрекъснато шареше напред-назад между шатрата си и Светилището, поглеждайки дали неговите таки не са се измъкнали от галерията. Предупредих и прислугата му. Тя вече се кани да се спасява.