Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
След около час не устоях на изкушението да си поиграя малко със Сенките. Защо пък по тези хълмове да не се разхожда някой безстопанствен кон? И аз, естествено, го намерих. След десетина минути сприятеляване, яхнах голия му гръб и се отправих с леко сърце към върха. Вятърът покри със скреж пътеката пред нас. Луната изгря и ледените кристалчета заблестяха на светлината й.
С две думи, яздих цяла нощ. Прехвърлих билото и много преди зазоряване започнах спускането си. Планината зад гърба ми сякаш ставаше все по-огромна, но, разбира се, тогава беше най-подходящият момент за това. Тази страна на хребета беше покрита със зеленина, през която минаваха хубави пътища, а тук-там се виждаше и по някоя къща. Значи всичко ставаше според моите желания.
Ранна утрин. Намирах се в полите на планината и дънките ми се бяха превърнали в панталон с цвят каки, а якето — в ярка риза. Пред мен върху коня беше метнато леко спортно яке. Високо в небето реактивен самолет оставяше диря от единия хоризонт до другия. Наоколо се носеха птичи песни и денят се очертаваше слънчев и топъл.
Горе-долу в този момент чух да се произнася името ми и отново усетих, че някой ме търси с моята Фигура. Спрях на място и отговорих:
— Да?
Беше Джулиан.
— Рандъм, къде си? — попита той.
— Доста далече от Амбър — отвърнах аз. — Защо?
— Чувал ли си се с някой от другите?
— Скоро, не. Всъщност, вчера някой се опитваше да ме намери. Но бях прекалено зает в момента и не можех да разговарям.
— Аз бях. Тук възникна ситуация, за която е по-добре да си информиран.
— Къде се намираш?
— В Амбър. Напоследък се случиха разни неща.
— Какви, например?
— Татко го няма вече от необичайно дълго време. Никой не знае къде е.
— Правил го е и преди.
— Но не без да остави инструкции и да упълномощи хора. Винаги се е осигурявал в миналото.
— Вярно е — съгласих се аз. — Какво разбираш под „необичайно дълго“?
— Ами, повече от година. Ти изобщо ли не знаеше за това?
— Чух, че го няма. Жерар спомена нещо преди известно време.
— Тогава прибави и времето досега.
— Разбирам. Предприехте ли някакви действия?
— Там е въпросът. Просто се оправяме с проблемите, както дойдат. Жерар и Кейн така и така ръководят флотата, по нареждане на татко. Като го няма, те сами взимат всички решения. Аз отново предвождам патрулите в Ардън. Няма централна власт, обаче, за да отсъжда споровете, да преценява политиката, да говори от името на целия Амбър.
— Значи имаме нужда от регент. Предполагам, че можем да хвърлим жребий.
— Не е толкова просто. Ние смятаме, че татко е мъртъв.
— Мъртъв ли? Защо? Как ви хрумна?
— Опитвахме се да го намерим с неговата Фигура. Вече от половин година се мъчим всеки ден. Нищо. Ти какво мислиш?
Кимнах.
— Може и да е мъртъв. Иначе сигурно щеше да намери начин да даде някакъв знак. И все пак, не изключвам възможността да се намира в беда — например, да е затворен някъде.
— Килиите не са в състояние да спрат Фигурите. На тях нищо не може да им попречи. Той щеше да извика за помощ в мига, в който влезехме в контакт.
— Не споря, така е — подкрепих го аз, но си помислих за Бранд. — И все пак, ако нарочно отказва да се свърже с нас?
— Защо?
— Нямам представа, но е възможно. Знаеш колко е потаен за някои неща.
— Не — отсече Джулиан. — Не се връзва. Все щеше да остави някакви напътствия.
— Е, каквито и да са причините, какво предлагате сега при това положение?
— Някой трябва да заеме трона.
По време на целия разговор бях усещал, че ще се стигне дотам, разбира се — възможността, която дълго ни се бе струвало, че никога няма да дочакаме.