Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Наследството на Карл Велики [bg]
Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Наследството на Карл Велики [bg]

Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:

Американска подводница изчезва в началото на 70-те години на миналия век. От екипажа и командира й Форест Малоун не е открита никаква следа. Десетилетия по-късно синът му, бившият таен агент Котън Малоун, решава най-накрая да разбере какво се е случило с баща му и се добира до тайния доклад от разследването на военните. Прочетеното вътре го изумява: капитан Малоун е бил изпратен на суперсекретна мисия дълбоко под ледовете на Антарктида. Нейната цел продължава да е неизвестна. Резултатите също. Котън Малоун не е сам в своя поход към истината. За да получат огромно наследство, Доротея и Кристел, последни представителки на фамилията Оберхойзер, трябва да научат повече за края на баща им, който също е бил на борда. Те знаят нещо, за което американецът няма представа — след като дядо им открива пълен с древни шифри и загадки дневник в гробницата на Карл Велики, както и текстове на напълно непознат език, още през 1938 г. нацистите изпращат експедиция до Антарктида. Разкритията, направени там, могат да имат невероятни последствия за цялото човечество. За да запази в тайна именно тези мистериозни находки, адмирал Лангфорд Рамзи, чиято крайна цел е вицепрезидентският пост, започва безскрупулна игра, изобилстваща с предателства, изнудвания и убийства и стигаща дори до Белия дом. Търсейки истината, Котън Малоун и сестрите Оберхойзер се озовават в древна немска катедрала, полуразрушен френски манастир и накрая сред ледовете на Антарктида. Там ги очаква едно наистина изумително откритие, което може да хвърли светлина върху цялата човешка история. И върху бъдещето.
1 ... 179 180 181 182 183 184 185 186 187 ... 195
Перейти на страницу:

— Обратно към входа — заповяда Смит и вдигна пушката.

Върнаха се в антрето с двете дълбоки ниши.

— Имаш сериозен проблем — подхвърли Стефани.

— Аз пък мисля, че ти имаш проблем — заядливо отвърна Смит.

— Нима? Наистина ли се готвиш да убиеш двама помощник-съветници по националната сигурност и високопоставен служител в Министерството на правосъдието? Според мен едва ли ще понесеш последиците от един такъв акт. Докато ситуацията с Рамзи е съвсем друга. На кого му пука, че си го гръмнал? Със сигурност не и на нас. Дори обратното — доволни сме, че се отървахме от него. Никой няма да ти търси сметка. С нас положението е различно.

Веднага забеляза, че доводите й попаднаха на благодатна почва.

— Винаги си бил крайно внимателен — продължи да го обработва тя. — Което е и отличителната ти черта. Никакви следи, никакви улики. Ако ни застреляш сега, би било рязко отклонение от начина ти на действие. Не забравяй и още нещо: ние също бихме могли да се възползваме от услугите ти. В крайна сметка ти си отличен специалист.

— Стига бе — усмихна се Смит. — Силно се съмнявам, че някога ще се възползвате от услугите ми, затова дайте да говорим сериозно. — Той посочи Маккой. — Дойдох да й помогна да си реши проблема. Тя ми плати десет милиона долара и ми позволи да убия Рамзи, което определено ме кара да се чувствам задължен. Желанието й беше да ви ликвидирам, но сега виждам, че не е добра идея. Мисля, че ще бъде най-разумно да се оттегля.

— Разкажи ми за Милисънт — рече Дейвис.

Стефани се учуди на спокойствието му.

— Толкова ли е важно? — вдигна вежди Смит.

— Да, за мен е важно. Бих искал да ми разкажеш за нея, преди да си тръгнеш.

Доротея се плъзна към вратата, притиснала гръб към дясната стена. Нищо не нарушаваше тишината в полутъмния коридор. Тя предпазливо надникна вътре. Стаята беше малка, не повече от десет квадратни метра. До стената отсреща забеляза сгърчена фигура, смътно очертаваща се на слабата светлина.

Загърнат в одеяло мъж, облечен в син найлонов комбинезон. Седеше облегнат на стената, с кръстосани крака. Главата му беше наклонена наляво, а очите му я гледаха, без да мигат.

Доротея предпазливо пристъпи напред. Млад човек, ненавършил трийсет, с продълговато лице и сплъстена кестенява коса. Мъртъв от години, но напълно съхранен. Сякаш всеки момент щеше да й проговори. Връхна дреха липсваше, но кепето му беше идентично с онова, което откриха навън. ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ НА САЩ, НР-1А.

Баща й винаги я беше предупреждавал за опасността от премръзване по време на лов. Човешкият организъм е устроен така, че да съхрани кръвоснабдяването на най-важните органи, включително и чрез жертване на периферията — пръсти, ръце, нос, уши, брадичка и бузи. Но когато студът продължава и спасението не идва, белите дробове се напълват с кръв и сърцето спира. Смъртта настъпва бавно и безболезнено, но агонията е продължителна, тъй като човекът остава в пълно съзнание докрай. Кой бе този нещастник?

Някакъв шум отзад я накара да се обърне. В стаята оттатък коридора се мярна тъмна сянка. На не повече от двайсет метра. Неясните й контури запълниха рамката на вратата.

— Какво чакаш, сестро? — подвикна Кристел. — Хайде, ела да ме хванеш!

Малоун долови гласа на Кристел, зави наляво и пое по друг дълъг коридор, който свършваше петнайсетина метра по-нататък. Придвижваше се бавно, надзъртайки през отворените врати на стаите от двете си страни. Пак складове и работилници, които не съдържаха нищо интересно.

1 ... 179 180 181 182 183 184 185 186 187 ... 195
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)