Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
— За какво мислиш?
— За Халил. За това как е стигнал дотук. През целия си живот е мечтал да дойде в Америка и ние не сме го знаели, макар че би трябвало. И не е тук, за да започне нов живот или да кара такси. Той не бяга от правосъдието, нито от бедността в родината си. Не е онзи, за когото е писала Ема Лазаръс.
— Наистина.
— И там има още много като него.
— Наистина.
Така или иначе, останахме на постовете си, както ни бяха наредили, но аз не си падам по седене, четене и вдигане на телефонни слушалки. Исках да се обадя на Бет, но положението срещу бюрото ми се беше променило, затова написах на госпожа Пенроуз следния и-мейл: „Сега не мога да разговарям. Страхотен пробив по случая. Тази вечер може да се наложи да напусна града. Благодаря за влажната целувка.“
Поколебах се пред клавиатурата. „В заключение…“ Не, не ставаше. Накрая написах: „Трябва да поговорим. Скоро ще ти се обадя.“ Пак се поколебах, после пратих и-мейла. „Трябва да поговорим“, разбира се, обясняваше всичко. Когато казваше: „Джон, трябва да поговорим“, жена ми имаше предвид „майната ти“.
— На кого пращаш и-мейл? — попита Кейт.
— На Бет Пенроуз.
Мълчание, после:
— Надявам се, че не и пишеш за…
— Хм… не…
— Адски студенокръвно.
— Ами с факс?
— Трябва дай го кажеш лично.
— Лично ли? Че аз нямам време да разговарям лично дори със себе си.
— Е… по телефона също става. Аз ще изляза.
— Не. По-късно ще се оправя с това.
— Освен ако не си се отказал. Ще разбера.
Усетих, че стомахът ми се свива.
— Наистина. Ще те разбера, ако си се разколебал.
Защо не й вярвах?
— Случилото се снощи с нищо не те задължава. Ние сме възрастни хора. Просто ще оставим нещата да поизстинат и няма да бързаме. Всяко нещо с времето си…
— Свърши ли с клишетата?
— Върви по дяволите! — Тя стана и се отдалечи.
Щях да скоча и да я последвам, но мисля, че вече бяхме привлекли вниманието на колегите си, затова само се усмихнах и започнах да си свирукам „Бог да благослови Америка“, докато членовете на лигата „Противници на секса“ в АСЧ пращаха и-мейли на Големия брат за вероятно сексуално престъпление.
Както и да е, да се върнем към най-търсения терорист в Америка. Отворих и-мейла си и видях, че съм получил съобщение от антитерористичния отдел във Вашингтон, предназначено само за временния команден център. „Военновъздушните сили ни информират, че идентифицирането на участниците в бомбардировката на Ал Азизия може да се окаже сложно. Имало архиви за ескадрилите и по-големите формирования, но за по-малките подразделения се налагало допълнително търсене.“
Замислих се. Звучеше правдоподобно, но вече бях толкова параноичен, че нямаше да повярвам и на пътен знак. Продължих да чета и-мейла. „Предадохме на военновъздушните сили съдържанието телефонния разговор с Роуз Хамбрехт. Те са се свързали с госпожа Хамбрехт но тя не се съгласила да съобщи имената на пилотите по елефона. Пратен е офицер от базата на ВВС «Райт-Патърсън» в Дейтън, Охайо, който ще я посети в дома й в Ан Арбър. Обещала е да им даде цялата информация лично. Ще ви държим в течение.“
Разпечатах и-мейла и го хвърлих на бюрото на Кейт.
Замислих се за ситуацията. На първо място, госпожа Хамбрехт беше жилаво бабе и никакви телефонни заплахи, молби и увещания нямаше да я накарат да направи онова, което й бяха забранили още откакто бе станала съпруга на офицер от ВВС.
Второ, хрумна ми, че секретността, с която навремето се бяха опитали да запазят тези пилоти от отмъщение, сега ни пречи да разберем какво става и да ги защитим.
Освен това беше очевидно, че по някое време тайната е била разкрита. По тази причина Асад Халил разполагаше с имената, а ние — не. Но кои имена му бяха известни? Само на онези осем пилоти от бомбардировката на Ал Азизия ли? Навярно. Това бяха хората, които искаше да очисти.
Анализирах известната ми дотук информация: осем мъже, единият убит в Залива, вторият убит в Англия, третият убит заедно с жена си на Капитолийския хълм. Според госпожа Хамбрехт четвъртият страдаше от тежка болест. Това оставяше още четири вероятни жертви — пет, ако болният не починеше преди Халил да стигне до него. Но както казах, не се съмнявах, че някои от тях вече са мъртви. Може би всички, както и всеки наоколо, попаднал на неподходящо място в неподходящ момент като госпожа Уейклиф и прислужницата.
Малко е обезпокоително, когато собствената ти страна се превръща в бойно поле. Не се моля често и никога за себе си, но се помолих за онези хора и техните семейства. Помолих се за известните, вероятните и бъдещите жертви.
После ми хрумна блестяща идея, отворих бележника си и набрах един номер.