Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
Веднъж, както винаги пиян, разбира се, Борис му призна че това била една от последните големи тайни, които не били разкрити от КГБ след разпадането на Съветския съюз. Според него, американците също искали тя завинаги да остане погребана. Асад нямаше представа за какво говори и руснакът никога повече не отвори дума за това.
Във всеки случай, според собствените му твърдения, именно по време на престоя си в лагера Борис започнал да разбира американската душа. „Има моменти, в които ми се струва, че наистина съм американец. Веднъж ходих на бейзбол в Балтимор и когато засвириха химна, станах и усетих, че от очите ми бликват сълзи. Разбира се, по същия начин се чувствам и когато чуя «Интернационала». — Той се усмихна. — Сигурно страдам от раздвоение на личността.“ „Ще си много по-щастлив, ако не страдаш от раздвоение на верността“ — отвърна му Асад.
Интеркомът изпращя и прекъсна спомените му.
— Господин Пърлман — каза капитан Фиск, — извинявам се за турбулентността, но тя е типична за планините.
Халил се зачуди защо пилотът се оправдава за нещо, което е единствено във властта на Господ.
— След двайсетина минути ще навлезем в спокоен район — продължи капитанът. — Ще продължим на югозапад през Колорадо, после ще минем над мястото, известно като Четирите ъгъла — където се събират границите на Колорадо, Ню Мексико, Аризона и Юта. После ще пресечем северна Аризона. За съжаление, след залеза на луната няма да видите много, но ще различите пустинята и високите плата.
Халил бе виждал повече пустини, отколкото двамата пилоти, взети заедно. Той взе слушалката на интеркома.
— Моля, съобщете ми, когато минаваме над Големия каньон.
— Разбира се, господине. Един момент… добре, след четирийсет минути ше прелетим на осемдесетина километра южно от него. Но се боя, че от тази височина и това разстояние гледката няма да е много вълнуваща.
Халил не проявяваше никакъв интерес към Големия каньон. Просто искаше да го събудят в случай, че заспи.
— Благодаря ви. Не се колебайте да ме събудите, когато наближим каньона.
— Разбира се, господине.
Той се отпусна назад и затвори очи. Отново се замисли за полковник Калъм. Беше убеден, че е постъпил правилно, оставяйки ангела на смъртта да се справи с този убиец. Следващото му посещение щеше да е при лейтенант Уигинс. Уигинс, бяха му казали в Триполи, бил човек на настроението, за разлика от мъжете на навика, които вече бяха мъртви. Поради тази причина и тъй като с лейтенанта списъкът му свършваше, в Калифорния щеше да го очаква съучастник. Халил не искаше и не се нуждаеше от помощ, но тази фаза от задачата му бе най-критична, най-опасна и — както скоро щеше да узнае светът — най-важна.
Унесе се и отново сънува мъжа, който го преследваше. Двамата летяха над пустинята, Халил отпред, непознатият някъде невидим след него, а над тях — ангелът на смъртта, който беше видял в оазиса Куфра. Ангелът — Асад го чувстваше — обмисляше кого да докосне.
После внезапно се озова гол до онази жена — пилотката. Държаха се за ръце и търсеха плосък покрив, за да се отдадат на плътски удоволствия. Всички сгради обаче бяха разрушени от бомби.
Интеркомът изпращя и Халил се стресна. Беше подгизнал от пот и възбуден.
Големият каньон отдясно, господин Пърлман — съобщи пилотът.
Асад дълбоко си пое дъх, прокашля се и отвърна:
— Благодаря.
Стана и отиде в тоалетната. Докато миеше лицето и ръцете си със студена вода, продължаваше да мисли за сънищата си, върна се на мястото си и погледна през прозореца. Луната потъваше зад хоризонта и земята долу тънеше в мрак. Халил се пресегна за радиофона и набра запомнения наизуст номер. Отговори мъжки глас.
— Ало.
— Обажда се Пърлман. Съжалявам, че ви събудих.
— Таненбаум слуша. Няма проблем. Спя сам.
— Добре. Обаждам се, за да проверя дали моментът е подходящ за бизнес.
— Бизнес-климатът тук е благоприятен.
— Къде са конкурентите ни?
— Още не са се появили.
Размениха уговорените реплики и Халил завърши с думите:
— С нетърпение очаквам да се срещнем.
— Аз също.
Асад затвори и дълбоко си пое дъх, после вдигна слушалката на интеркома.
— Да, господин Пърлман? — каза капитанът.
— Налага се нова промяна в полета.
— Да, господине.
„Господин Пърлман не бива да се оправдава за постоянните промени в полетите — бе го предупредил Борис. — Господин Пърлман е евреин, плаща добри пари и изисква за тях съответните услуги. На първо място е бизнесът — и чуждите неудобства не са негов проблем.“