Играта на лъва

— Трябва да отида в Санта Моника — каза Халил. — Предполагам, че не ви затруднявам.

— Не, господине — отвърна пилотът. — Разстоянието дотам е приблизително същото.

Асад вече го знаеше.

— Добре.

— По това време на нощта няма да се забавим — продължи Фиск.

— Кога ще стигнем в Санта Моника?

— В момента въвеждам координатите, господине… добре, пътят дотам е четирийсетина минути, което означава, че ще наближим общинското летище към шест. Може да се наложи да намалим скоростта, за да кацнем след шест, заради забраната за шум.

— Разбирам.

Двадесет минути по-късно самолетът започна да се спуска и на бледата светлина на изгрева Халил видя ниска планинска верига.

— Започваме спускане, господине — съобщи капитан Фиск, — така че закопчайте колана си. Пред нас е планината Сан Бернардино.

Освен това можете да видите долу светлините на източен Лос Анджелис. Летището на Санта Моника е отляво, близо до океана. Ще кацнем след десет минути.

Халил не отговори. Самолетът се наклони надолу и той зърна огромните осветени ленти на магистралите.

Нагласи часовника си на 05:55 калифорнийско време. Чу, че Фиск разговаря по радиостанцията, но не можеше да разбере какво му казват, защото пилотите използваха слушалки. Това не бе необичайно, но си струваше да го отбележи в случаи, че се появят и други обезпокоителни признаци. В Триполи бяха планирали полета така, че да променят курса над Големия каньон и да стигнат в Санта Моника веднага щом вдигнат забраната за шум. Ако го чакаха в Сан Лиего и откриеха, че се е насочил към Санта Моника, властите щяха ля разполагат с по-малко от четиридесет минути, за да му поставят капан. Ако пилотът му съобщеше, че се налага известно закъснение, Халил щеше да поиска нова промяна в курса, този път опрял пистолет в главата на Фиск. Следващата им цел щеше да е малка изоставена писта в планината Сан Бернардино, само на няколко минути полет от Санта Моника. Там вече го очакваше автомобил със залепени под волана ключове. Полицията скоро щеше да разбере кой командва парада. Всички тези промени в плановете — той го знаеше — не му гарантираха, че на земята ще е в безопасност. Но ако не друго, поне щяха да затруднят американците, ако изобщо се опитваха да му поставят капан. Малик му беше показал два интересни филма. В първия, прожектиран в забавен кадър, лъв преследваше газела. Когато тя се отклони наляво, наставникът му каза: „Забележи, че лъвът не се опитва да пресече пътя на плячката си. Той знае, че газелата бързо може да завие надясно и да му избяга. Лъвът променя посоката под същия ъгъл и я следва точно отзад.“ Накрая звярът се хвърли върху газелата, която рухна под огромната му тежест и примирено зачака смъртта си.