Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
Сякаш прочел моите мисли, Балшин ми хвърли бърз поглед.
„Дрън-дрън“ — промърморих на себе си.
Може и да са само приказки, че някои членове на Ордена са в състояние да четат мисли, но не исках да рискувам. Ако този Балшин изведнъж реши да изследва мислите ми — негова си работа. Нищо умно няма да намери в главата ми, изобщо да не опитва.
— Колко са останали незаразени? — полюбопитства Миралисса.
— Нито един — безстрастно каза магът, откъсвайки се от мен.
Нито един?! Как така?! Нали се знае, че умират чак на седмия ден, а са минали едва три или четири.
— Това някаква нова форма на болестта ли е? — Ел така и не свали шлема си.
— Точно така — със същия безстрастен тон му отвърна Балшин.
Миралисса не каза нищо, само замислено въртеше между пръстите на лявата си ръка парче овъглена пръчка. Същата, с която беше чертала заклинанието върху пепелта.
О, не! Какво беше намислила? Да влиза в схватка с маговете беше безумие! Сигурен бях, че само да счупи тази пръчка, да я наплюе, близне или да направи още някое най-просто нещо и дремещото шаманско заклинание ще се пробуди. Небрежно се огледах назад към пътя. Копиеносците все още бяха там, но си говореха безгрижно, отстъпили встрани. Нашият отряд вече не представляваше опасност за тях, с нас се занимаваха двамата магове, така че защо да не побъбрят, подпрели огромните триярдови пики на дърветата?
— Вие към Раненг ли сте тръгнали? — попита Клена.
— Да — кратко отвърна Миралисса.
— Защо?
— По заповед на краля. Това е всичко, което трябва да знаете.
— И затова сте тръгнали по безлюден път, а не по хубавия тракт? — саркастично попита магът.
Какво, мътните ме взели, искат?! В края на краищата заповедта ни е истинска и като ни създава пречки, този маг си навлича много по-големи неприятности не само заради гнева на краля, но и заради Ордена, който в никакъв случай няма да одобри подобен произвол от страна на своите хора.
— Никой не ни е предупредил, че по този път не трябва да се пътува — не издържа Халас.
— Толкова по-зле за вас — сви рамене Балшин.
— Тоест не можем да минем оттук? — уточни Миралисса.
— Не само да минете, но и да се върнете. Уви — с престорено съжаление вдигна ръце магът. — Ще трябва да останете, докато не потушим болестта. Не можем да рискуваме благополучието на кралството. Естествено, ще ви бъде предоставен максимално възможния комфорт.
— Но ние сме здрави! — възмути се мълчалият досега Фенерджия.
— Може би — съгласи се магьосницата. — Но, както вече бе споменато, не можем да рискуваме. Трябва да останете.
— И дълго ли ще потушавате болестта? — ядосано изплю Ел.
— О, само три или четири месеца! После ще свалим карантината от това място.
— Три месеца?! — задави се Халас.
Всичките ни планове се разпаднаха. Ако се подчиним, в Храд Спайн ще се окажем чак към края на есента, тоест нямаме никакъв шанс да се върнем навреме. Какво да правим? Да си пробиваме път назад? Но колко ще загубим по време на този пробив? Колко ще паднат под стрелите, копията и магията на маговете? Почти всички.
Оставаше ни да разчитаме само на едно — шаманството, подготвено от Миралисса. Сега вече неотлъчно наблюдавах подскачащата в ръцете й обгоряла пръчка.
— Млъкни, Халас — рязко се сопна Миралисса. — Вие смятате да ни задържите въпреки заповедта на краля?
— Да.
— Може да имате проблеми със съвета на Ордена. Непременно ще съобщя на магистър Арцивус за действията ви — направи последен опит да избегне сблъсъка елфийката.
— Както желаете — учтиво се усмихна Балшин. — Съобщете, но само след свалянето на карантината, не и преди това.
На мага сякаш изобщо не му пукаше за съвета. Но спътницата му трепна нервно, когато Миралисса спомена съвета на маговете.
— А какво ще стане, ако откажем да се подчиним? — спокойно попита Ел.
— Ще бъдем принудени да използваме сила — огорчи се Балшин.
— Успокой се, к’лиссанг — обърна се Миралисса към Ел. — Няма да проливаме кръв, ще се подчиним.