Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
До знамената стояха воини, към тридесет души, всички облечени в бели кафтани и червени панталони. Бездушните егери. Сурови момчета. На лицето на всеки имаше превръзка, закриваща носа и устата. Щяха да изглеждат нелепо, ако не бяха оръжията и уменията им.
Още щом ни забелязаха, хората зад преградата вдигнаха лъковете. А зад гърбовете ни, изскачайки от засада, която изобщо не бяхме забелязали, бързо и отработено, като мравки, се строиха копиеносци. Само за миг пътят се превърна в наежен таралеж. Вече нямаше път за отстъпление. Всъщност никой не се и канеше да отстъпва под прицела на толкова много насочени лъкове. При градушка от стрели бронята има неприятното свойство да пропуска, независимо от всички трикове на оръжейниците.
— Спрете! — разнесе се остър вик от заслона. — Кои сте вие?!
— В името на краля! — извика Миралисса и в потвърждение на думите си размаха документ с огромния сиво-син печат на кралската фамилия Сталкон.
Дори от тридесет ярда, колкото разстояние имаше до заслона, Бездушните прекрасно можеха да видят печата. Лъковете леко се отпуснаха надолу.
Първоначалният ми страх от неочакваната среща изчезна. Това не бяха разбойници и преди да ни надупчат със стрели щяха поне да ни изслушат. А колкото до знамето… Кой знае какво е станало тук? Може селяните да са се разбунтували. Може да са нямали друго знаме, а само това, и в селото да няма никаква чума.
— А откъде да знам, че печатът не е фалшив? — раздаде се същият глас.
— Аз такива с дузини мога да изрисувам! — извика някой от стоящите зад нас копиеносци.
Никой от заслона не бързаше да идва при нас.
— А това видя ли? — ревна Чичо. — Или да дойда по-близо?
Десятникът, без да му пука за ризницата, заголи дясната си ръка до лакътя. На нея съвсем ясно се виждаше татуировка.
— Или някой от вас, червено-бели, ще посмее да твърди, че Дивите не служат на Сталкон?
Никой не посмя. Езикът им не се обръщаше. Ако Дивите се окажеха предатели, тогава на кого друг можеха да вярват? В истинността на татуировката никой не се съмняваше. Както казах по-рано, със самозванците Дивите обикновено заедно с татуировката режеха и ръката. Пък дори и главата.
Лъковете и пиките престанаха да са заплаха и се сведоха надолу. Но егерите на бързаха да прибират оръжието, държаха го в готовност за всеки случай.
— Доста далеч сте се отклонили от Самотния великан — при нас излезе воин с нашивки на капрал на ръкава. — Кои сте вие и какво правите тук? В селото има чума.
Лицето на капрала, както и на неговите подчинени, беше скрито зад превръзка. Обичайна предпазна мярка по време на чума, макар аз лично да не й вярвах много. Как може да те спаси някакво си парче плат, когато дори прехвалената магия на Ордена е безсилна? На заразения с чума му оставаше само едно — да се напъне за последно и да се опита сам да си изкопае гроба. В древни времена от тази ужасна болест са измирали цели градове, всъщност не само градове! Цели страни! Достатъчно беше да си припомним една от най-ужасните епидемии, когато цялата Империя е била поразена от тази зараза. От десет души девет са умрели. А от оцелелите след това половината също са починали. От много отдавна не се беше чувало за това проклятие по земите на Сиала. Поне от сто и петдесет години никакъв намек за чума. И изведнъж без видима причина най-неочаквано се появява в самото сърце на Валиостр. Нечиста работа. Обикновено чумата първо се появява на границата на кралството, донесена от бежанци, и едва след това със скоростта на горски пожар се устремява към вътрешността на страната. Но от друга страна, все някъде би трябвало да се появи за пръв път…
— Тук всичко е написано — Миралисса протегна кралската заповед към капрала.
Той изобщо не посегна да я вземе.
— Не разбирате ли, лейди? В селото има мор. На нас ни е забранено да докосваме чужди вещи, за да не се разпространява заразата. Също така ни е забранено да пропускаме или да пускаме който и да било. Всички, които незабавно не се подчинят, трябва да бъдат убити като кралски изменници и разпространители на заразата. Затова още веднъж ви питам: кои сте вие и какво правите тук?
— Не е твоя работа, нещастен егер — тихо промърмори под носа си Халас, но за щастие ефрейторът не го чу.