Прокрадващ се в сенките

— Това го каза още преди половин час — измърмори Халас.

— Хайде да го потърсим на сутринта — предложи прекрасна идея Кли-кли.

Гоблинът почти непрекъснато вързваше възли по цялата дължина на въжето и вече имаше към няколкостотин, които бяха облепили въжето като гроздове, и шутът се принуди да измъкне още едно, да го върже към първото и да прави възли на него. По думите му много скоро би трябвало да създаде страховита гоблинска магия.

Никой не обръщаше внимание на бърборенето му, само Делер го помоли да предупреди, когато всичко е готово, така че да успее да се скрие по-далеч от мястото на демонстрация на способностите на неосъществилия се шаман.

— Медения, а сигурен ли си, че тази пътека е някъде тук? Ти самият вървял ли си по нея? — попита го Змиорката.

— Всъщност не — Медения неловко сви рамене. — Тогава бях хлапе, дядо веднъж ми я показа. Стара пътека, през лятото овчарите по нея прекарвали стадата да пасат в пустошта. Тревата там била о-хо-хо, колко голяма!

— Нищо чудно! — подсмихна се Кли-кли.

— Знаеш ли нещо за това място? — попита го Миралисса.

— Като спрем, ще ви разкажа една интересна история, стига да не заспите.

— Спомних си! — внезапно изкрещя Медения и се плесна по челото. — Спомних си! Пътеката започва в близост до две дървета, които са наклонени едно към друго! Все едно стари приятели се срещат!

— Май имаше нещо подобно — Ел отметна кичура, падащ над очите му. — На около петстотин ярда зад нас.

Всички въздъхнаха с облекчение, разбирайки, че скоро ще настъпи дългоочакваната почивка. Лично аз вече едва-едва се държах на седлото, така че да сляза от Пчеличка беше най-голямото ми желание.

— Ето ги! Миличките ми те! — възкликна Медения, когато от тъмнината изплуваха силуетите на две дървета.

Дърветата стърчаха съвсем самички сред храстите.

— Какви дървета са това? — разочаровано възкликна Арнх. — Мъртви са от поне сто години.

Високият жител на Пограничното кралство беше прав — от дърветата беше останало само името им. Нито клони, нито листа — само стволове, почернели от старостта и от времето.

— Има ли значение? Важното е, че ги намерихме! — въодушевено каза Медения. — Пътеката започва от тях!

— Ами да починем тогава! — Халас облекчено се плъзна от седлото и аз последвах примера му. — Чичо! Ще ядем ли нещо днес или да лягаме на празен стомах? Оня заек нали още не се е вмирисал?

— Само за търбуха си мислиш, брадатко! — захили се Делер.

Трябва ли да казвам какъв беше отговорът на гнома? Всичко отново си стана по старому.

— Така-а-а! Някой обеща да ни разкаже история — каза Арнх, когато малко по-късно всички бяхме насядали около огъня, а печеният заек приятно изпълваше стомасите ни.

— Така да бъде — Кли-кли остави настрана снопчето въженца с възли. — Какво искате да чуете?