Прокрадващ се в сенките

— Възможно е — Миралисса равнодушно кимна. — Какво се е случило тук? Можете ли да ми кажете, господа магове?

— Ще ми позволите ли да видя? — обади се магьосницата.

Миралисса бавно протегна документа към Клена, като положи всички усилия на лицето й да не трепне нито мускул и гневът й да не пробие през маската на хладно спокойствие. Не беше свикнала елфийската принцеса да й правят спънки.

Магьосницата явно не се страхуваше от разнасяне на заразата, защото смело взе заповедта от ръцете на Миралисса и започна да я изучава.

— Свободно, капрал — тихо каза Балшин и егерът с въздишка на облекчение се оттегли към войниците, оставяйки маговете на Ордена да се оправят с нас.

— Истинска е — кимна жената и направи няколко движения над документа.

За част от секундата кралският документ пламна в розова светлина.

— Това би трябвало да унищожи възможната зараза — и тя подаде документа на Миралисса.

— Ситуацията тук е такава — магът изобщо не се притесни, че ще трябва да вдига глава, за да гледа ездачите в очите. — Ние с госпожа Клена тъкмо бяхме дошли в това нещастно селце, когато се появи първият болен. Това беше преди три дни…

— Но откъде? — прекъсна го Ел. — Откъде се е взел точно тук?

Излиза, че не само аз недоумявах по повод странната поява на болестта, и то в толкова опасна близост до Раненг. Само на няколко дни път от втория по големина град във Валиостр. Градът на знанието, както още го наричаха.

— Откъде е дошла болестта все още не знаем, тепърва предстои да изясняваме този въпрос — каза Клена. — Но симптомите са достоверни. Успяхме да извикаме разположения в града полк на Бездушните егери. Те блокираха всички пътища и пътеки, така че нито един жител да не може да напусне селото и да разпространи заразата в страната.

— А опити имаше ли? — проехтя Арнх изпод шлема.

— Имаше — небрежно кимна магът.

При това прекалено небрежно. Никой не попита повече, на всички стана ясно какво е станало с отчаяните хора, оказали се в един капан с болните. Надупчили са ги със стрели отдалеч, и точка. Без значение кой се е опитвал да се промъкне през блокадата на егерите — здрави мъже с вили или жени с деца. Никой не осъждаше Бездушните — или сега ще убият няколко десетки, или ще поставят под заплаха хиляди.

— А как са самите егери? — попита Миралисса.

— Защитени са надеждно с магия.

— Откога магията спасява от Медения унищожител42?

— Магията не стои на едно място — надуто произнесе Клена. — Орденът се научи да блокира достъпа на болестта до хората, но тези, които са се заразили преди да им е подействала нашата магия, вече нищо не може да им помогне.

Колкото по-дълго се проточваше разговорът, толкова по-малко ми харесваше. Нещо прекалено много несъответствия имаше в историята на магьосниците. Пък дори и да са премълчали половината факти. Ако съществува такава магическа защита, разбираемо е защо Бездушните са още тук, а не са се изнесли по-далеч от огнището на чумата. Но защо маговете са използвали своята магия да предпазят цял полк егери, а не са направили същото в самото начало на епидемията, когато, по собствените им думи, е имало само един заразен човек? Или лъжеха, или тук се случваше нещо съвсем друго от това, което ни казваха, тоест те отново лъжат.