Господарят на войната

Така няколко дни ние правихме планове. Нашите хора се упражняваха с копие и меч, а Артур изпрати вестоносци при Сеграмор, за да му съобщи за кампанията, която се надяваше да предприеме, но или Мюриг отказа на Мордред исканото разрешение, или Мордред реши да не напада Силурия, защото нищо не се случи. Войската на Мордред продължи да си стои между нас и Сеграмор, нищо не се чуваше от Сенсъм и ние можехме само да седим и да чакаме.

Да чакаме и да гледаме агонията на Сийнуин. Да гледаме как лицето й ставаше все по-изпито. Да слушаме бълнуванията й, да чувстваме ужаса в силата, с която стискаше ръцете ни и да усещаме миризмата на смъртта, която не искаше да дойде.

Моргана изпробва нови билки. Постави кръст на голото тяло на Сийнуин, но щом кръстът докосна кожата й, Сийнуин изпищя. Една нощ, когато Моргана спеше, Талиезин направи противозаклинание, за да прогони проклятието, което той продължаваше да вярва, че е причинило болестта на Сийнуин, но въпреки че убихме див заек и намазахме с кръвта му лицето на Сийнуин, и въпреки че докоснахме изранената й кожа с изгорения връх на ясенова пръчка, и въпреки че наредихме елфови камъчета и блатни камъни около леглото й, и въпреки че закачихме къпиново клонче и букетче имел, отрязан от липа, над леглото й, и въпреки че поставихме Екскалибур, едно от Съкровищата на Британия, до нея, болестта не си отиде. Молихме се на Гранос, Богът на изцерението, но молитвите ни останаха без отговор и жертвоприношенията напразни.

— Тази магия е твърде силна — тъжно каза Талиезин. Следващата нощ, когато Моргана отново спеше, доведохме друид от северна Силурия в болничната стая. Той бе провинциален друид, целият брадясал и вонящ. Замърмори някакво заклинание, после натроши костите на една чучулига на прах, който разбърка с отвара от див пелин в свещена чаша. Той изля лекарството капка по капка в устата на Сийнуин, но не постигна нищо. Друидът направи нов опит като й даде да изяде парченца от изпеченото сърце на черна котка, но Сийнуин всичко изплю. Накрая друидът използва най-силната си магия — докосване от ръка на мъртвец. Ръката, която ми напомни за украсата на шлема на Сердик, бе почерняла. Друидът докосна с нея челото на Сийнуин, носа, гърлото, после я притисна към темето й, мърморейки някакви напеви, но единственото което постигна бе да й пусне въшки в косата и когато се опитахме да ги махнем от там с помощта на гребена й, оскубахме и последната й коса. Платих на друида, после излязох с него на двора, за да се махна от дима на огньовете, върху които Талиезин гореше билки. Моруена дойде с мен.