Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Настъпи фурор, докато Джек заставаше до Пепус. Императорът го дари с благосклонна усмивка. Наведе се и му прошепна:
— Сега вече зная защо те избрах за тази работа.
Но публиката не беше задоволена. Посипа се нов порой от въпроси и обвинения, на които Джек си позволи да отвърне с лаконичното „Без коментар“. В последвалото затишие на подиума се изкачи Маргарет.
— Няма да позволим да бъдем измамени толкова лесно — рече тя. — Вашите обещания са празни като стомасите на малтенските граждани. Като император, вие отказвате да чуете нашите призиви и да откликнете на желанията ни, а на всичко отгоре поставяте един предател за ръководител на важна мисия. Ние няма да подкрепим подобни действия. Отхвърляме вашата власт.
Джек забеляза, че откъм дъното на залата се приближава малка група Рицари, готвещи се да оформят защитна преграда между тълпата и императора.
Пепус се изправи отново.
— Ние сме във война с противник, който заплашва да унищожи нашия свят. Не можем да спечелим тази война, ако сме разделени помежду си!
— Вие направихте този избор — заяви спокойно Маргарет. — Ако сме разделени, то е заради вас!
— Заплашвате ме с гражданска война — извика ядосано Пепус. — Офицери, изведете тази жена.
Джек извърна очи към Амбър, която все още стоеше до Маргарет. Вандовър прошепна нещо и изведнъж момичето го погледна. Челото й се сбърчи и тя втренчи поглед в Пепус.
Императорът нададе рязък вик. Олюля се и забелязала, че нещо не е наред, тълпата започна да пищи.
Само Джек бе достатъчно близо, да улови свличащото се тяло на Пепус.
20.
Други сили преминаха към действие още докато Джек хващаше императора. Той забеляза раздвижване сред тълпата.
— Амбър! Излез навън! — провикна се Джек.
Вандовър вече се беше обърнал и тичаше към вратата зад трона. Пепус падна в прегръдките на Джек. Тънички струйки кръв се стичаха от ноздрите и ушите му. Сред писъците и виковете отекнаха гневните команди на Рицарите и на Планетната полиция.
Откъм входа се зададоха К’рок и неговите драки. Чуждоземните войни носеха ендурови брони вместо своите нови, изработени наскоро бойни костюми. Приличаха на обемисти, мутирали киборги. Предвождащият ги огромен милосец закова на място.
— Отцепете района — заповяда той. Драките се разпръснаха и изтикаха останалите присъстващи към изхода.
Пепус изстена, докато Джек го полагаше на подиума. К’рок се извиси над тях.
— Повиках медиците, но отвън Скиталците ни създават проблеми. Изглежда, че са пристигнали въоръжени. Има цяла малка армия. Какво се случи?
— Още не зная. — Джек провери пулса на императора. Беше забавен и неритмичен, но Пепус все още дишаше, макар и повърхностно. — Изведнъж припадна. — Чу стъпки зад гърба си и когато се извърна, видя Амбър. — Добре ли си?
— Да. Кой би си помислил, че Маргарет ще вдигне революция?
— Или по-скоро, че ще даде сигнал — подхвърли той и насочи вниманието си към императора. Ръката на Пепус лежеше отпусната в неговата и плътта му изстиваше с всяка изминала минута. — К’рок, къде са медиците?
Милосецът се озърна.
— Знаеш ли, горните коридори бяха завардени. Сигурно си проправят път през блокадата. Джек, получих съобщения, че летището и космодрумът са превзети.
— Кръв се лее по улиците на Малтен — произнесе безизразно Амбър. Джек я погледна изненадано, но не можа да разгадае изражението й.
— Кой държи властта?
— Никой за момента — отвърна Вандовър със спокоен глас. Току-що се бе появил от личните си покои. — По принцип в подобни ситуации аз замествам императора, докато дойде на себе си, но няма съмнение, че Триадският трон е подложен на обсада. — Изгледа последователно Амбър и Джек. — Имам сведения, че драките всеки момент ще се намесят. Твърдят, че имат право да въведат военно положение от името на Пепус, като наши съюзници.
— Узаконена инвазия — промърмори Джек. Сведе поглед към човека, който се бореше за всеки дъх. — Ах ти, кучи син такъв!